вълчица бях

[ilusia]

Лунното сияние нежно ме обгръща
а живота в ръцете ми напуща
Бяга някъде далеч...
Умирайки век след век !

Щастлива бях с дивота живях,
сърцето ми гореше
и никога на колене то не беше
и никога свойте рани не щадеше...

Тя бяха спомен - благодат
за хората стремеж
за душата ад...гметеж...

Аз вълчица бях и никога
свойте рани на друг не дарих
не жалвах се не плаках
в самотата ги обвих

Вълчица бях - а металния вкус на кравта
в мен гореше...и злокобни тътени в сърцето
пораждаше... и рушеше...           

СИлна съм - аз знам
или може би силна бях ?
Сега очите чакат знак...
припомнят си с тъга бъдещите дни
дни на раскош.. дни на лъжи
дни на болка и тъга
обречени на самота

[SteeleR]

 [sad3] [cvetee]

[ilusia]

 :)
май май ;)

[FALLEN]

Илюзия,май и ти я подкара на тъга..Ама стихчето си го бива!Браво! [reeeev] [inloveee] [cvetee] [bravisimo]

[ilusia]

той го подкара ;)
моето е по- дърто от неговото ;)

[SteeleR]

той го подкара ;)
моето е по- дърто от неговото ;)

айде да не си ги мерим, че... от спомените мн боли понякога ... а май май повече няма на къде, но все пак не ми се иска да пробвам ...
:kissoflove:

[ilusia]

В интерес на истината това стихче не е за мен.
То е за един от най-ценните ми хора, най-обичани същества , и голяма моя сила.
Тя е част от мен и се нуждаех да споделя емоциите , който провокира в мен тая преколета гадна .,. грага
Гарго- майната ти  :p [lol]

[`Fallen_Angel`]

И твоята майка също, досадо такава.

Хванала си ми настроението, мислите и емоциите 1:1.... их, каква муза съм ти само  :p

[ilusia]

Ми при липса на друга.... кво да правя  [oops]