Капчица тъга...

[reinbow]

Пропаст между нас - пустиня бяла
от чувствата изсъхнали... Вали,
но не дъждът живот дарявал,
а спомени отминали - уви...
   
Плясък на вълни, изгубена вселена,
душата в плен, а мислите горят,
плуваща в мъглата самота смирена...
Дали ще мога да се преродя?...

Реки от чувства – страсти полудели
сърцето ми превръщат в див мустанг
във ненаситен бяг препускащ. Спре ли
ще се превърна в капчица тъга...

[krasimir]

Хареса ми. Поздрави за стиха. [a taka]

[dodic]

"Пропаст между нас - пустиня бяла
от чувствата изсъхнали... Вали," - много ми харесва.
Поздрав за стиха, много е хубав.  :)

[Gentiana]

Много нежно, скъпа  :)
Както винаги.
[inloveee] [inlovee]

[FALLEN]

Хубаво стихче [heart__]

[reinbow]

Благодаря [inlovee]

[FALLEN]

След нашата раздяла,
спомена остана в мене да боли.
А аз съм се спряла,
а сянката ти след мен върви...

Търся старият пристан,
търся отново любовта..
Искам пак да съм с тебе аз,
но спомена превръща се в капчица тъга...

[heart__]

[everlasting]

Красиво е!  [gentle-fen] не бъди тъжна!