Животът е такъв, защото цели да ни научи,
че не трябва да очакваме нищо ний в замяна...
Животът е такъв, защото цели да ни научи,
да обичаме душата, а не тялото, което е редом до нас...
Човек живее, за да се научи
да слуша той сърцето свое - душата,
а не да се оставя умът да го води,
да бъва лъжен и сляпо да се доверява...
Болката е нашето другарче,
защото тя е сила - воля за живот -
стремеж е към борбата..
стремеж за нещо по-добро в живота...
А любовта боли толкоз много,
защото човек е устроен да иска...
да иска да получава това, което той дава,
а не да се радва, че обич дарява...
Простичко трябва да се научим
да живеем защото слънцето грее,
защото чуваме птичата песен,
защото ни галят капките дъжд...
защото някога някой с любов сме дарили,
защото стоплили сме нявга нечие сърце...
защото някой ни е накарал да се усмихнем...
защото света е красив и дар е за нас...