Блудница край пътя...

Started by ranenia skorpion, April 17, 2006, 20:44:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ranenia skorpion

                                                    Животът нея в бедност прикова,
                                                    и с гняв на шосето я стовари...
                                                    без да знае братчето й за това,
                                                    тя работеше до мигащите светофари... 
                                                   


                                                    През обятията , на бедни и богати,
                                                    момичето минава от умора отмаляло...
                                                    прехвърят си го, клиенти непознати,
                                                    сякаш е играчка в живо тяло !!!
                                       


                                                   Чрез смърт,света иска да зареже,
                                                   да погуби себе си и всичко,
                                                   едвам се спираше сега понеже,
                                                   в ума изплува момчето й самичко...           
                                                   


                                                   Затуй, мислите в съзнанието смирени,
                                                   обричат плътта по която без пощада,
                                                   целувки на човешките хиени,
                                                   ще маркират всяка педя с наслада.
                                                 


                                                   Стой момичето само на тротоара, 
                                                   със сърце изпълнено в злини,
                                                   към животът който я накара
                                                   да се предлага под уличните светлини...
                   


                                                  Тъй съэря баща си в дрипи сдрани,
                                                  и усети как щастие процежда,
                                                  но пари показа той в свойте длани...
                                                  и изненада уби стаената надежда.
                                               


                                                 Нима своето достойнство ще погази,
                                                 в  стремеж днес под луната бледа,
                                                 да вземе отплата в ласки от онази,
                                                 която навремето с любов отгледа ! ! !
                                               


                                                 В сълзи се давят очите клети
                                                 и с глас пресипнал тя говори,
                                                 докато припомняше му старите съвети
                                                 той, се чудеше какво да стори...
                                               


                                                 Засрамен скитникът с тояга
                                                 спаси душата си от грях,
                                                 запъхтян сега обратно бяга,
                                                 със спомена за среща между тях.
                                               


                                                 На тротоара нощен тя остана,
                                                 вкопчена в този занаят...   
                                                 като робиня, изкарваща прехрана,
                                                 в лапите на грешения ни свят !
             
   



                                                                :kissoflove:
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Ангелче

 [sad3]

Красиво стихче....
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

FALLEN

И тъжно....
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [reevvv] [reevvv] [reevvv]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

ranenia skorpion

Малко натъжих атмосферата тук май , а ... Всъщност онзи ден когато пътувах в таксито към нас ,късно вечерта,се сетих ,че има и такива жени...такива момичета,  в този живот,към който живота е суров... Жесток !
Дойде ми на ум подобна тема ,и това е резултатът.
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

KUKLI4KATA

[evala] [evala] [evala] [evala] [evala] [evala] [gu6] [gu6] :flyingkiss: :flyingkiss: невероятно силно е!!!

"Какво успява с красотата своя
една разкаяла се блудница да ни даде,
дали копнежа или може би покоя?
На път далечен може да ни отведе.

Това си шепнат мъжки устни,
а погледите похотливи гледат
и не ума, а пак плътта ни
безумците със жар жадуват.

Да знаеха тез хора смешни,
че тялото е тленно и умира,
че с действията свои грешни
не Рай, а ада си намират.

Но ад по-страшен от библейския,
защото го живеят на земята,
защото адът е житейският –
тоз ад, създаден от жената.

Жена, която повелява
"Мъжът ще трябва да спечели!",
жена, която заповядва
"Мъжете трябва да треперят!".

А блудницата с ум и красота
успява да надвие суетата,
но не онази проста суета,
а другата – напътстваща земята.



Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Diablos

А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Qween of the black hearts

невероятно е! много е истинско,реално...абе думи нямам....
браво!!!!!!!! [bravisimo] [bravisimo]

SteeleR


неотразима_737

Quote from: Qween of the black hearts on April 18, 2006, 01:40:35 AM
невероятно е! много е истинско,реално...абе думи нямам....
браво!!!!!!!! [bravisimo] [bravisimo]
съгласна съм с мнението и поздрави,за красивото,макар и тъжно стих4е
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

иринка

[reeeev] [reeeev] [reeeev]
Уникално! ! !
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

mery-jein-baby

Наистина прекрасно стихче
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

The Branded

Quote from: иринка on December 29, 2007, 15:33:05 PM
[reeeev] [reeeev] [reeeev]
Уникално! ! !
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

ranenia skorpion

"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "