News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Солена нежност

Started by Gentiana, April 28, 2006, 16:07:49 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Солени са душите на вълните днес
и по брега разсипват се солени.
Една самотна чайка
на един самотен бряг
е като шепот
на забравено предание,
в което е предречено,
че ще изгубиш власт
над сенките
от сънища пророчески
и ще се върнеш
в люлката
на първообраза си чист.
Моли се!
С пясък челото си
посипи.
А после всичко
ще започне отначало...
В душата ти-
зародиша на бъдещите дни...
В небето -стих-
нирваната на моите очи...


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Ангелче

Аз май познавам тази чайка, героят от твоя стих...
Красива чайка ,да... :) [heart__]

Върни се там, където всичко е започнало,
а дните ни били са толкова далечни за брега...
Един живот, ти пусна го нарочно
да търси път във бурна синева...
Аз моля се ,през сълзи да се върнеш...
на север не е винаги студено.
Не искам ти, единствената чайка да замръзнеш,
далеч от всичко и от мене...
Не викай вятъра... не призовавай морето
на дуели с нашата огромна тишина.
Моли се с мен, дори и на небето
ще чакам теб, да дойдеш със солта...
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

DeTe_Ha_Xaoca

Солта ни раните лекува
за туй позволявам морските вълни
в душата моя да останат,
и болката да излекуват те нали.
И самотни чайки в синевата виждам
и мъртви риби,
изхъврлени от някой бог,
там нейде на брега,
но солта в душата ми не позволява
болката да вземе връх и да спечели
таз война.
И безразлична аз минавам,
покрай мъртви риби и самотни чайки
ден и нощ,
и моля се вълните сини и солта
да върнат любовта на моята душа.


[inlovee] [inlovee] [inlovee] какичка отново благодарско за вдъхновението
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vesselin

#4
Качествен стих, не като в конкурса на буквите!Там трагедията е пълна!
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Gentiana

Благодаря ти, Веси  :) [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

nejno_angel4e

My heart is my strength...
...and my weakness

Gentiana

 :) :flyingkiss: [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

Ще се разсипя като счупено небе,
в полето ще се пръсна, ще се срина,
когато в мен дълбоки ледове
разпукат се...
Сърцето ми е още живо!!
Сърцето ми...
а то - като дете -
защо ли вярва още в чудесата?...
Разбива ме, разкъсва ме на две...
Дали да го разкъсам аз самата?!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

meteor

Quote from: Ангелче on April 29, 2006, 18:29:43 PM
Аз май познавам тази чайка, героят от твоя стих...
35,57' N  005,30'W  Там бях кръстен на специална церемония на морско кръщене  с името Чайка. Не става въпрос за мен, но все пак се радвам , че косвено се споменава и моето име в този прекрасен стих  :)
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Gentiana

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on February 16, 2007, 02:05:45 AM
Ще се разсипя като счупено небе,
в полето ще се пръсна, ще се срина,
когато в мен дълбоки ледове
разпукат се...
Сърцето ми е още живо!!
Сърцето ми...
а то - като дете -
защо ли вярва още в чудесата?...
Разбива ме, разкъсва ме на две...
Дали да го разкъсам аз самата?!

Браво, Дяволче  :)
Моята солена нежност е породила наистина прекрасен отзвук в теб.
Поздрави за което!  :) [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: meteor on February 16, 2007, 02:24:23 AM
Quote from: Ангелче on April 29, 2006, 18:29:43 PM
Аз май познавам тази чайка, героят от твоя стих...
35,57' N  005,30'W  Там бях кръстен на специална церемония на морско кръщене  с името Чайка. Не става въпрос за мен, но все пак се радвам , че косвено се споменава и моето име в този прекрасен стих  :)
Море ...и чайки  :)
Мечтание.
Как ли изглежда метеор, с формата и цвета на бяла чайка, прорязващ мрака и потъващ в прегръдките на солените , жадни вълни?  :)
Сигурно е нещо красиво  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

bodler

Quote from: Gentiana on April 28, 2006, 16:07:49 PM
Солени са душите на вълните днес
и по брега разсипват се солени.
Една самотна чайка
на един самотен бряг
е като шепот
на забравено предание,
в което е предречено,
че ще изгубиш власт
над сенките
от сънища пророчески
и ще се върнеш
в люлката
на първообраза си чист.
Моли се!
С пясък челото си
посипи.
А после всичко
ще започне отначало...
В душата ти-
зародиша на бъдещите дни...
В небето -стих-
нирваната на моите очи...




Хубаво пишеш....

solitude

 [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.