Войни

[Zatoichi]

                    Войни

Улица прашна,в прашен град,
самотник в самотата броди,
подбуден от душевен глад,
да търси,въпреки житейските незгоди.

Да търси ключ изгубен,
да търси отговора на въпроса древен,
в съня или в живота буден,
да намери Истина една,в свят имагинерен.

Съзира отражение в лъсната витрина,
чува своя собствен глас,
поглеждайки небето без причина,
да шепне трескаво:"Какво съм Аз?"

Взирайки се пак в своя лик,
въпроса си задава без да спира,
надавайки безгласен вик,
човекът изведнъж разбира.

Своята същност,своята цел,
призванието му е да воюва,
с врага оръжия в битка сплел,
повече от живота да рискува.

Волята е неговия щит,
могъществото на ума-наточения меч,
сякаш оживял от древен мит,
Воинът е готов за безпощадна сеч.

Хаосът в сърцето е врага извечен,
тъмната емоция човек опитва да срази,
в битката да стане по-човечен
единствения враг,огледалото ще отрази.

В таз борба душата е залог,
животът-бойното поле
и за да стигнеш връх висок,
трябва злото в теб да спре.

Безспир воюваме и търсим правия път,
но някои губят битката Велика,
Тъмнината побеждава не за първи път,
душата е покварена от вражеската пика.

Какво са хората, ако не бойци,
войни водещи безкрайното сражение,
от добро и зло творци,
защото временно е всяко поражение.

[Don_NUTSO]

.

[Gentiana]

 :)