Кръстница на светлината

[ilusia]

НА безпътица обречена ,
в път безкраен да вървя ,
в снежно-бяла рокля облечена ,
пътища хорски да строя.

Съдби човешки да градя ,
с плодове и вино тях да наградя.

В бледосиньо було сърцето покрито,
като трапа на мъртвеца закрито.
Години в мрежи на лъжите оплитано.
Истините дълбоко в сърцето скатани
без време изстрадано-разбрани.

В погледа бисерче блести
отражение на епохалните звезди.
В корема кристалче трепти ,
на Пътя от Луната дарено
то е сила , мъдрост в душата вградена.

И усетило сърцето
зова на рога...
да помни и търси
копнежа по песента.

И нощем лягах аз с едничка цел,
да знам защо родената от светлина,
във вечен мрак - стана на нощта дъщеря..

И разбра сърцето днес- ангелска съдба..
На Луцифера дъщеря ...
Дявол го наричат , демони в сърцето
му изсичат...
А той- гранит , скала и доброта
надежда свята и една мечта...
на Дявола да бъда дъщеря...

Баща да бъде днес...
Стихиите - закрила
вятърът-ласката заличаваща
болката парлива...

И никой никога в света
не бе ми казвал това ,
тежко е да си жена,
на дявола щерка една..
на Луцифера сестра
На светлината.... кръстница

[ilusia]

ух
ако пък някой и оправи правописа ми.... ще е супер ;(
днес съм зле  [confused]

[tuik]

Безплътен път...
заровена в себе си,
намираш абстракция...
морал, нравственост, етикеция,
защо са ти...?

Малка iliusia,
да това си ти...
химера, желание...

Болка намерена,
все пак е нещо нали...?
по-добре е от нищото,
по красива от липсата...

Дъщерята на дявола,
на Луцифер си сестра,
на светлината-кръстница,
на любовтта си кума...

Нима съжеляваш,
че да си такава успяваш...
нима те боли,
че вече си себе си...?

[ilusia]

Съжлаявам за съдбите хорски
за духовете горски
съжалявам , че живота си владе
и да падам не умея
Сажалявам че да плача
хич не мога
И ,че ставам и всяка болка
превъзмогвам във вечността
че съм жива факла на любовта...

Съжалявам , че понякога не оставам паднала
с надежда да ме вдигне някой през нощта
и в звуци кънти душата....
Съжалявам , че зная , че винаги ще мога.....