Любовта на ангела

[reinbow]

Акорд финален, ала струните все още
трептят под допира на твоята ръка,
хвани го и с диханието му среднощно
със нова песен посрещни деня
във образ на жена... А там ще видиш
на ангел белокрил душата нежна
и щом погледнеш във очите ще намериш
любов тъй чиста... Искам те, копнея...
Знам трудно е да хванеш ангел
дори да е останал без криле...
Нощта си тръгва, но ако останеш
сама ще легна в твоите ръце...
И приеми ме ти любяща и смирена
във погледа ми топъл погледни,
не съм аз приказна сирена,
ала на ангела сърцето в мен гори...
И давам ти живот със любовта си,
създавам те от мъничка искра
дарила ми нощта в съня си
да те превърна в сбъдната мечта...

И морни длани във косите ми вплети,
уханието им вдъхни и ме почувствай,
на ангела  с крилете полети,
не се бави, прегръщай ме, докосвай...

[tonnny_bg]

 :hot: :flyingkiss:Уаууууу,дъгичката се завърна.Добре дошла отново,мила!Прекрасно стихче !Поздравления!
Я си включи кюто да те видя как си ,що си. [namigggggg]

[reinbow]

Благодаря ти Слънчице [I love you] :kissoflove: :flyingkiss:

[Ellectra]

Аййй..прекрасно стихче! [cvetee]

[<>]

 [lol]stixcheto e super qko opredeleno imash talant

[KUKLI4KATA]

липсваше ми нежността от стиховете ти,Дъгичке :) :) :) :) :) поздрав!

[Tajni4ka_:(]

Акорд финален, ала струните все още
трептят под допира на твоята ръка,
хвани го и с диханието му среднощно
със нова песен посрещни деня
във образ на жена... А там ще видиш
на ангел белокрил душата нежна
и щом погледнеш във очите ще намериш
любов тъй чиста... Искам те, копнея...
Знам трудно е да хванеш ангел
дори да е останал без криле...
Нощта си тръгва, но ако останеш
сама ще легна в твоите ръце...
И приеми ме ти любяща и смирена
във погледа ми топъл погледни,
не съм аз приказна сирена,
ала на ангела сърцето в мен гори...
И давам ти живот със любовта си,
създавам те от мъничка искра
дарила ми нощта в съня си
да те превърна в сбъдната мечта...

И морни длани във косите ми вплети,
уханието им вдъхни и ме почувствай,
на ангела  с крилете полети,
не се бави, прегръщай ме, докосвай...

Аз искам да откликна на твоя зов,
но кьде си ти-Любов?
Кажи ми Ангелче небесно-
кьде да те открия,не мьлчи!
Обичат ли душите ни-
те никога не ще да са сами!
Ела в нощта и ме докосни
и ще политнем двамата-нали?!

[Tajni4ka_:(]

Надявам се да ви хареса, много се разчувствах от това стихче!Страшно е! поздрави [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[{dulgokoska}]

[cvetee] Миличка... и този стих е невероятен!!!  [cvetee]

Любимото божие ангелче...
Било доста непохватно...
И другите често от завист ли...
Му се смеели, щом паднело...

А то засрамено, румено...
Скривало светли очички...
И лекичко, малко нагъзено...
Се изправяло, уповавайки се на ръчички...

Минавали все тъй годините...
Пораснал непохватният ангел...
И стъпквайки меко из тревичките...
Се спънал, залитнал и паднал...

На края на облаче бяло...
Лекичко, пухкаво, нежно...
От там, долу случайно съзрял...
Красавица с походка небрежна...

И загледан от само секунда...
Ангелът почувствал крила...
Но не своите, а някакви други...
Съзрял за миг любовта...

Не спирал да гледа надолу...
А момичето стъпвало леко...
Погледнала рязко нагоре...
И му смигнала... Колко нелепо!...

Изправил се белият ангел...
Щом вече се скрило момичето...
И някак знаел и вярвал...
Че този момент е различен...

Изтичал при Господ, задъхан...
Поспрял се, погледнал го с молба...
Поел си мъничко въздух...
"Прати ме, Боже, на Долната земя!"...

В очите на Бог сълзичка проблеснала...
Но с усмивка той отвърнал...
Казал "Ангеле, чудесна е...
Но слезеш ли... крилата свои ще загубиш!"...

А любовта зашепнала в сърцето...
Че ще му дари криле по-силни...
Ангелът кимнал отвърдително...
И запътил се с всички сили...

Обърнал се за последен път...
Помахал на Господ, с усмивка дарил го...
А после поел към незнайния кът...
Дето съзрял своята любима...

В мига, щом портите Райски прекрачил...
Крилата му меки изчезнали тихо...
Той се обърнал и тихо заплакал...
Прикрил си очите, както в дните отминали...

Но продължил напред с любовта си...
Стигнал Долната земя...
Намерил девойката прекрасна...
Поседнала под плачеща върба...

Тъкмо престрашил се при нея да иде...
Когато се спънал и паднал... въздъхнал...
Тогава под върбата любимият...
На красавицата в мига се промъкнал...

И впили двама жадно устни...
А ангелът загледал със скръб...
Изправил се със сетни мъки...
И побягнал по обратния път...

Но щом стигнал Портите на Рая...
Пред него те не се отворили...
Това била горчивата награда...
За любовта на ангела... А сълзите се ронили!...

[Tajni4ka_:(]

Мила с теб не мога дори да се сравнявам!Много си талантлива! :) :) :)

[reinbow]

Благодаря приятели, ако не сте виждали дъга с ангелски крилца е, това съм аз [shame]... Вашата подкрепа ме кара да се чувствам наистина щастлива :kissoflove: :flyingkiss: :kissoflove:

[FALLEN]

Прекрасно е [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]