Сложно е... в главата ми има толкова много информация, чувства...
Мисля, че във всеки нов ред, във всеки стих това, което искам да напиша се променя
Чувствата просто се борят...
Няма да разберете
Ето го и... просто поредното
Кутийка
Всъщност аз наистина ли те обичах?
Или лъжех се и просто се заричах...
Слушах, гледах те, но не подозирах...
Че не виждах, чувах и разбирах!
Влюбения е глупак, иска само да раздава,
Я! Май, че... знам защо не получавах...
Знаеше да взимаш, без да оценяваш!
Ти изгуби! Страх те е да го признаеш!
Помниш ли? Подарих сърцето си в кутийка.
Ти го взе, погледна го и се усмихна...
Защо го смачка, разби го! Просто го изхвръли!
Ха! Не?! Още ли не осъзнаваш?
Та аз дори без него съм безсмъртен!
