News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Падаща звезда...

Started by ranenia skorpion, June 09, 2006, 21:53:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ranenia skorpion


                                                          До луна блестяща горе, ярко
                                                                     звезда роди се в тъмен небосклон,
                                                         но славата й трая миг и жалко,
                                                                    че сега стремглаво пада под наклон...



                                                      Магьоснико затънал знам дълбоко си,
                                                                         и сърцето да страда е принудено,
                                                      но тя готова е чрез фокуси,
                                                                        да изпълни желание събудено...


                           
                                                       Пък ти с вълшебна пръчка,
                                                                           ако можеш звездицата спаси я,
                                                      като пръст земя в оградена петолъчка,
                                                                            в плен е тя на свойта орисия...



                                                     Но ти мълчиш под старата бразда,
                                                               с хладнокръвие на опитен спасител,
                                                     и само гледаш как една звезда...
                                                                       лети към свойта земна гибел.



                                                  Наследник на могъщи е семейства,
                                                              всепризнат на всякъде магьосник,
                                                   но тъжен той, сега бездеиства,
                                                              като студент незнаещ пред въпросник...



                                                  Луната виж, от мъка пребледня,
                                                                но жалостив отдавна ти не си,
                                                  и какво от туй че небето обедня...
                                                                    с  звезда която ти не извиси....



                                                 С движения последни тя описа,
                                                                    краткият си период искрящ...
                                                и небето знае че това следи са...
                                                             на свойта дъщеря в жълта плащ !!!



                                                 А ти държиш се веч ,враждебно
                                                               и зная, усмивките са вече кът..,
                                                с момичето така потребно,
                                                               щастието изчезна,любовта, смехът...


                               


                                                                     :kissoflove:
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

SavageGarden

 [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [evala] [evala] [evala] [namigggggg] [namigggggg] [namigggggg]
Браво!!!Невероятно е:) Адски много ми хареса:)
Какъв талант само...
Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

KUKLI4KATA

Душице моя,на това стихотворение му се дължат няколко неща : звездна тиха нощ, голяма поляна и малко тишина.....
:kissoflove: [wish all my love]

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


ranenia skorpion

Мдааамм, жалко че в Столицата такова местенце поне аз не познавам да има...
Пък и да има, то едва ли ще  приеме един "самотник"....
Такова място обикновено е убежище на влюбените...
Някой хора просто нямат място там....
Както и да е,

Благодаря ви !!! :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss:
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "