Божествена забава

[ilusia]

Света ми някак си се срина
ей така.. сякаш бе шега.
Нелепа Божествена игра ...
Пародия на смъртта....

Удър , сълза...
Кървава река..
Усмивка насилена
Пресилена лъжа...

Раждах се , умирах
загивах в пепелта
на лумнали пожари
в дъжд от звездопади.

Животът ми - кървяща рана.
Свят един... на граници мечти
на ироничните игри.

Ръцете ми - в белези красиви.
От тръните на розите бодливи.
АХ каква съдба , каква игра...
Божествена забава...

Сънищата ми - трагедии
кошмарни комедии.
Не питам и не плача
да ридя време нямам

Става малкото сираче...
и на път отново то поема
Ще се сгуши като малко раче
под камъни подводни..

[Magic`Green`eyes]

Начина, по който си описала всичко... разкошно ти е стихотворението.
В същото време е толкова жестоко...
В него приличаш на феникс ;р може да "загиваш", но все се раждаш от пепелта ;р