Лято пъстро, всичко в цветове,
любовта рисува картина за едно момче!
Картина пъстра, ярка и златиста,
в която нечий живот се вписва!
А на нея две влюбени сърца,
хванали се за ръка, с усмовки на лица,
гледат слънчевата светлина!
Но незнайно от къде,
облаче мястото на слънцето зае,
леко притъмня и дъждеца заръмя!
Не след дълго показа се дъга,
и всичко отново засия!
Ала картината потъна в самота,
нямаше я нейната душа!
На мястото на двете сърчица,
личаха две черни петънца!
Цветовете бяха се размили
и творението на любовта ранали!
Ах, до кога 6те бъде все така,
дъждът да измива нечия съдба!