Стига, стига вече.. Не мога повече... Защо нищо никога не става така, както съм го искала.... защо?
И всеки миг - така мечтан - увяхва още преди да е разцъфнал... Защо всяка дума носи болка, преди още мисълта за нея да не е дошла... защо всяка следваща усмивка е нелепа, преди още да са изстинали сълзите по моето лице... Даже телефонът ми сега звъни, очакващ месеците самота.. и стаята ми все така е синя, а след седмица само жестока сивота бавно ще я завладява...
Притихнала, гушнала Твоето мече, ще мисля и премислям, ще го стискам, стискам.. Ще го държа близо до сърцето си.. да чува колко му е мъчно, как ридае, как всяко -туп- до смърт самотно е... Няма вече кой с него да бие... Да бие пулса на нашите емоции...
Господи, колко далечно ми звучи - нашите емоции, сякаш от години те няма.. Защо ме остави? Такава нужда от тебе имах аз, от рамото ти, от усмивката, от гласа...
Но ти замина, а аз съм сама...
Преди да тръгнеш във вечна обич се закле.. и аз се клех.. Целувах лицето, сякаш за последно и ти правеше това със сълзите ми..сякаш са последни... Пожелах ти хубави да си изкараш и ти на мене пожела това.. За първи път лъже казах в твоите очи.. за първи път повярва ти и също ме излъга...
Обичам те.., изрекох бавно... "И аз", отвърна ти и тихичко добави : "Много, много, много". Всяка една от тези думи коства ми хиляди сълзи...
И въпреки от обстоятелствата разделени, от километрите , от всичко... Знам, че вечно ще те чакам..вечно..
Че ти си лъчът, който ме събужда и дъхът си ти, дъхът ми за живот, и вятърът си ти - разрошил рано сутрин косите и оплел ги със златните нишки на слънцето...
Вечно, любими, вечно ще те чакам.. Знам, че и ти вечер ще се будиш... жесток кошмар - че далеч от тебе, тихо плача аз...
![[reevvv]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/revvv.gif "rev")
![[sad3]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/sadd3.gif "sad")
