Будни часове

[Gentiana]

Вали...Вали...Така ненужно. Много нежно.
По тънките кинжали на тревата
се режат капчици и плачат безнадеждно.
Разтваря се тъгата в синевата.

Полека залезът ще слезе много ниско,
ще ме погали с дива, розова коса
и някак си внезапно много, много близко
ще го почувствам вътре в моята душа.

Залязваш ли?Защо? Защо ме изоставяш?
Студено, ледено дихание на смърт
след себе си безчувствено на мен оставяш.
Дъждът в кръвта ми пада - шемет, водовърт.

Строяват се небрежни и красиво сини
онези часове, които предстоят.
Ще ги държа пак будни с мене. Ще изстинат
в зори, когато се събужда скучен град.

[ava]

И в този ритъм часовете с мен остават....
В мигове такива хората своите грешки осъзнават....
И аз стоя сега сломена и мисля все на глас,
а край мен се нижат час....след час....след час

Във тъмнината глуха търся изход нов.
Дано за решението мое животът ми да е готов.
Сега обмислям хилядите варианти
дали да хлопна аз вратата или да я строша от панти.

[Gentiana]

Не я троши... Виновна ли е тя,
че пази спомена за пръстите му нежни?
Че през ключалката дъхът му ти шептя
в самотни нощи, тежки неизбежно?

На глас си мислиш, а гласът тече
като отровна плесен по стена от камък
и няма начин някак да се отрече-
заключена си в стар, готичен замък

от догмите на своето сърце,
което не признава правилата
на неговото, гордото лице,
обърнало ти гръб...Тъга... Соната.

[tonnny_bg]

 

[ava]

 
Да, заключена съм във готичен замък стар...
На самотата дремя все под тежкия товар...
Доста различни с него бяхме...
Защо туй от начолото ний не видяхме?

Но във наш'те постоянни разпри
все аз отстъпвах и крещах му "Спри!"
Дали не бе защото мен повече боли?
Аз наистина обичах го.Но той мен, дали?

И сега след таз прокоба зла
влачат се будни часовете до новата зора...
Тъгата продължава в мене да вирее
след като той успя в душата ми да я посее...

[Gentiana]

Крещиш му -Спри!!!-защото полудяваш
от вечните капризи на дете,
което не разбира че ранява
с уж прости думи твоето сърце.

Различни - да, но трябва ли еднаквост,
за да обичаш, да се радваш, да цъфтиш?!
Когато го докосваш ти е сладко,
а пък от болка тайно,знам, пищиш.

Пося в душата ти тъга - реколта нова
и избуява тя по нощните поля,
когато капят часове...Тъга -отрова,
в душата на забравена жена.

[KUKLI4KATA]

    букетчета свежи цветя и за двете авторки

[ava]

Права си - като дете държа се той...
С глупавите си игрички не ми даваше покой...
Нима мога тъй радост аз за миг да сетя,
щом знам, че той поредната игра върти със Петя?

Еднаквост казваш?Тя тук ми бе тъй нужна...
А сега мисълта за него и поредната само ме събужда...
Обичах го и той го знаеше,
но игричките си все без спир играеше.

Щом взаимност аз от него не видях,
просветление ми дойде и се осъзнах...
Не можех с него аз да съм щастлива...
И сега съм с часовете будни в килията ми сива...

Да, затворничка съм в този миг...
Но туй е миг за мен велик...
Защото трезво почнах аз да мисля...
В тия часове, със мене будни, всичко аз ще преосмисля...

[Gentiana]

Дали ще бъде Петя или Ани,
или пък Деса, Любка...все едно...
Ти страдаш - той отвори в тебе рани,
но няма смисъл, забрави го като зло,

което минало е през деня ти светъл,
докосвайки го някак на шега.
Ще дойде ден, когато шепа пепел
ще пръсне вятърът над твоята тъга.

Килия сива? Не, не се затваряй.
С приятелите си се смей.Напук. Живей.
И мостовете към света не си изгаряй.
Пак слънце нежно в теб  сърцето ти ще сгрей.

 

[ava]

Бих живяла пак.Но как?
Как, когато в душата ми е мрак?
Аз ще го забравя, знам.
Да тъжа постоянно - не ще таз важност му отдам.

Тъгата винаги аз преодолявам...
На приятелите си честичко залагам...
Но що да правя аз сега,
когато между тях е пълна суетня?

В часовете будни мисля все за тях...
за миговете, в които аз приятелки ги назовах...
И открих чрез часовете будни,
че приятелките да забележат болката понякога са мудни..

Но аз вярвам в тях, уви...
За туй душата моя не ще да съжали...
И в тежък миг един,
знам, че заедно болката ще поделим...

И днес благодаря на часовете будни мои....
Те показа ми всички грешки нявга...пък били дори и само мои...
Благодарна съм безкрайно аз...
Благодарност ще изпитвам към всеки буден час...