Автор Тема: Нощно дихание на самодива  (Прочетена 357 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Нощно дихание на самодива
« -: Май 13, 2006, 13:52:26 pm »
Мъглата е моята дреха прозрачна.
Самодивите винаги имат красиви тела.
Дори когато в нощите очите им плачат-
красотата се стича по телата млечни
като дъждовна вода.
Лилии в локвите смарагдови плуват-
розови личица, заруменели от свян.
В най-тихите часове на нощта
шепота им чувам -
по - нежно нещо от това аз не знам.
Слаба е природата на човека,
често обичайки, той ранява любовта.
Да обичаш и пазиш е задача нелека,
особено крехката самодивска душа.
А тя е широка и светла като зала
на катедрала в готически стил стар.
След всяко нашествие на езичници оцеляла
все по-силно свети и отхвърля този товар.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.