Автор Тема: Когато убиват светлината в мен  (Прочетена 404 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Когато убиват светлината в мен
« -: Май 21, 2006, 23:01:24 pm »
Изгорете го на кладата!!!
Бъркате човека...
Недейте!...
Тълпата реве-
еуфория,
дива нечовешка мъст.
Ти си ангел небесен,
но те не виждат светлината.
Тези първични селяци,
миришещи на лук и пръст.
Дай им зрелища гадки,
болка страшна човешка.
Когато убиват някого
как грозно ръмжат.
Очите ти ме побъркват,
в тях е кротостта на небето,
толкова са чисти,
че за тебе ми е жал,
човече свят...
Не се противиш...
Вече кладата е готова.
Тези съчки от бор,
 и от стара липа
как лесно се палят
и горят като Ада.
Бързо ще освободят
чистата ти, невинна душа.
Не мога да гледам,
но как да избягам
през тази стена
от груба човешка плът?!
Свърши се...
Късно е...
Уж изгориха тебе...
а защо в мен
затрупан под черна пепел
е всеки
за отстъпление път.
Защо светлината помръква
и диво стене?
И аз ли съм като тези
неразумни същества?
Когато оставиш
Злото над всичко връх да вземе,
ти самият не струваш нищо.
Тъжно е, но е факт.
На кладата изгоря и моята душа.

















,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

  • Гост
Re: Когато убиват светлината в мен
« Отговор #1 -: Май 22, 2006, 13:31:41 pm »
Хубав стих, Gentiana! Сетих се за гоненията на вещици през средните векове и за "светата" инквизиция. [confused]