Когато дъгата е безцветна

[Unforgotten`feeling`f]

Когато дъгата е безцветна

Обич,ти чу ли моята песен,
слушай ме,сърцето пее за нашата любов,
аз знам,в онази ранна есен,
ти чу ме,ти отдаде се на моя сладък зов.

И обич,ти помниш ли дните наши,
когато малки бяхме,срамежливи,
бедни бяхме,а душевно богаташи,
защото любовта истинска ни правеше живи.

И сладост моя,ти чуваш ли още,
нашата песен,която с усмивка си пеехме,
или с друга си пееш вече нощем,
и забравил си отдавна...как със теб хубаво живеехме.

Незнам какво сърцето е решило,
за кого сега бие,кого пламенно търси,
знам само,нашето чувство не е още изгнило,
то расте,трепти,от разстоянието опитва се да се отърси...

Незнам кого очите ти гледат сега,
Dа,очите!Които толкова често целувах,
не знам дали моя е вече цветната дъга,
или с тръгването ти с багрите й се сбогувах...

Но,обич,знам!Ти си още тук,
макар очите ти да са толкова далече,
защото сърцето ти е вечно тук,
тук,където няма кой от мен да го отвлече!

[Unforgotten`feeling`f]

И днес отворих своите очи...
Пак,пак!Със мисълта за твоето лице...
И вече не знам,дали тези слънчеви лъчи,
могат ли да стигнат до твоето сърце?

И пак се смея,даже лъчезарно,
хората ми вярват,че съм щастлива,
но колкото и да ми се иска,това не е вярно,
защото душата търси те,а не те открива  [sad3] [reeeev]

[~InSanE~]

 [reeeev] [sad3] [reeeev] [reevvv] :fireheart:

[mi6ok`f]

 [crying] [you broke my heart]
Страхотно е стихчето! :flowers:

[nejno_angel4e]

 :) прекрасен и тъжен стих.. [confused]