Розови рози и бяла тъга

Started by Gentiana, July 07, 2006, 04:21:15 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


В най-хубавия, слънчев ден за теб,
когато с Него ще ви свържат бог и хора,
ще бъдеш ти принцеса в тоалет,
прикриващ твоя страх, тъга, умора.

От щастие кръвта ти ще кипи,
но тайничко ще мислиш за младежа,
изпратил розовите рози призори,
с бележката"Бъди ми много нежна...".

Дали е същият, за който бе сърна,
а той елен във приказка красива.
Преди да срещнеш друг и любовта
към него бавно, бавно да изстива.

Красиви спомени от време на копнеж,
на нежни ласки, ала краткотрайни.
Защо покри сърцето леден скреж,
дали защото имахте си тайни?

Той искаше да стане пастор млад,
ти търсеше богатство и престижност.
В един клюкарски, малък, скучен град
се срещахте с упорство и безгрижност.

А после всичко някак захладня.
Мечтите ви деляха.Срещна Него.
И днес стоиш с наведена глава.
Студено ти е в августовска жега.

Мърмори отчето молитви с дрезгав глас
и розите в ръцете ти повяхват.
Дълбоко скрити чувствата у вас
полека се стопяват и заглъхват.

Жена и мъж сте вече .Красота.
Букета с рози да го хвърлиш трябва
в ръцете на приятелка добра.
Със смях и радост тя го бързо грабва.

Не страдай, не мисли, не го търси
в тълпата от сватбари куп бъбриви.
Пред входа лимузината стои.
Вратата хлопва. Нещо си отива.





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

Отиде си едно момиче,
превърнало амбииците
в цел.
Отиде си една жена,
разбила свойто вдъхновение.
Букета рози ще увехне,
тъй както чувствата във теб.
Тъгата, жалко няма да омекне,
с все същата отрова ще горчи.
Но ти ще бъдеш с твоя мъж,
нали сама избра го.
А красивия елен,
обвит в мъгла ще виждаш ти
при залез и след дъжд....
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

EvIcHkA

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] :flowers:

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Gentiana

 [hugs and kisses] [wish all my love] [happy heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

tonnny_bg

#5
Gentiana,просто прекрасно ,даже това е слабо изражение на чувствата ми.Великолепно е, Гео.Пращам ти виртуалните си поздрави и целувки и едно пожелание: Никога,ама никога, за нищо на света да не се променяш.Все така да храниш и ухажваш чувствителната си душа. Щастлива съм ,че те познавам! [hugs and kisses] [flowers] [flowers] [flowers] [cart-heart]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Angel Soul

Свалям ти шапка за този стих! Развълнува ме! [heart__]

Gentiana

 :) Благодаря ви , момичета, много , много, много  [usmivkaa] :kissoflove:
Ама знаете ли, с тези високи оценки, направо ме хвърляте  в джаза, защото, този стих ми бе поръчков снощи, обещах нещо красиво на Падналото ангелче и си го смуках от пръстите след полунощ...Накрая бях сигурна, че се е получила абсолютна помия, даже ми се искаше да го изтрия...А сега вие казвате, че ви е развълнувал, не знам...Щом ви харесва...Радвам се...
Няма начин да се променя, Тонка, винаги ще съм си такава шантава  [lol], не се безпокой за това, то ми е генетично заложено...А душата ми е над всичко и винаги ще е добре гледана  [shame]
И аз се радвам , че те познавам. Всички тук сте много специални. Дай боже винаги да си останете такива. [heart__] [heart__] [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Ще се стараем много. :kissoflove: :kissoflove:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

Вълнуващо.
Често се налага да се борим с раздвоението си.
Подобен психологически  момент  е трудно съвместим с поезията, но когато се получи... [heart__]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

От тук нататък само блян недостижим ще бъде той
спомен далечен ... част от твоето сърце
стон горещ ... в нежен вопъл ...
на потъналото в скръб обречено на друг лице ...


[inloveee]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

велико просто ... настръхнах докато го препрочитах ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.