Оголени чувства

[Gentiana]

Удави ме в чашата ми с портокалов сок,
вместо да ме гледаш с бяс и болка.
Пак виновна съм, без давност и без срок.
Вече и не питам...- още колко?!

Този поглед го познавам, разбери,
жалко е комплекси да избиваш
като триеш сол във моите коси -
мен ли или себе си убиваш?

Да живееш ти не знаеш. Няма шанс
да ти обясня, че туй е тъпо
все да виждаш "моя грях" в аванс.
Времето за грях кога настъпи?

Писна ми от толкова вини.
Като анаконди ме обвиват.
Но ги виждаш,бебчо, само ти.
Чувствата оголени изстиват.

Няма начин да те променя
и ще те понасям до безкрая.
Някой ден сама ще си простя
и ще се преселя горе, в рая.

[tonnny_bg]

Ох,тъжно ми стана.Геоо,много мъка в това стихче и болка.Откъде я взе да я нарисуваш така. [sad3] [reeeev] [sad3] [reeeev]

[Gentiana]

 :) От живота, Тони, в него има всичко - и радост, и болка и куп глупости...
Но не трябва да се натъжаваш, след тъжното винаги идва радостно, ако не за друго, поне за да поддържа равновесието в природата  :)

[tonnny_bg]

Абе винаги съм ти се учудвала. [mhmm] Пишеш тъжни стихове и после се усмихваш след тях.Как след тъгата се усмихваш?Мене тъгата още повече ме закопава и въобще за усмивка не мога и да си помисля,а ти се усмихваш.Как го правиш? [hey sexyy] [cvetee]

[Gentiana]

 :) Ами, аз съм си позитивно мислеща.Не задържам отровни чувства в себе си.Може преди миг по корем да съм се влачила и да съм "умирала" от болка, малко по малко черното се оттича и отново грее слънце. А най-сигурното е като го излея в някой гаден, гаден стих....и сякаш го вграждам там, като в приказките да умре и да ме остави на мира  [lol] [lol] [lol]

[tonnny_bg]

Ще го запомня това.Вграждам мъката в нещо като стих и я забравям там. [cool idea]
Аз влизам в да се къпя и я пускам в канала.Ама тази твоя тактика поне става навсякъде ,където и да съм. :kissoflove:

[rado]

Има някакъв семейно битов отенък.
За съжаление проблемите  от подобен характер  стават обект  и  в поетичното творчество. :)

[Gentiana]

 :) случва се...

[Афродита]

Но и там аз теб не ще забравя ...
и в рая ... горе ...
ще бъдеш в мен, в съзнанието и моите мечти ...
ще ме преследваш може би и далече ...
в безкрая ...
като престъпник избягал от затвор ...
гонен от стражи - подчиняващи се на злото ...
в свят на изгнаничество и грях -
подслонени в празни души ...