« -: Юли 09, 2006, 01:07:26 am »
Водата разтваря всичко...
Тя ще те промени.
В тъмна доба
до извор чист те отвеждам.
Заклинания за любов и ласка
времето ни шепти.
Събличам дрехите си.
Ти също.
Толкова е нежно.
Звънка, бистра, самодивска вода.
Малко след полунощ
с голяма Луна и пеперуди.
Мокри сме,
хладна е кожата ти - игра...
Съкровен миг...
Боже, и двамата сме луди!
« Последна редакция: Юли 09, 2006, 01:20:19 am от Gentiana »
Активен
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
Как от нас уезжают ненужные больше такси.