Няма значение какво усещам към теб,
думите са просто низ от тихи звуци.
Делата ми са бледи, някак без лик.
Земята под мене е суха, на буци...
Няма значение, че за тебе ми пука,
че опитвам се да те гушна в студената нощ.
Към тебе не виждам дори лека пролука,
сякаш се скри, изгубила своята мощ.
Нима няма значение, че те обичам,
а любовта е отрова, която от тебе изпих?
Но до сетния дъх в любов ще се вричам,
защото пролука в стената студена открих.
