Търся..

[^FoBoS^]

Виж! На север Луната сребролика залязва!
Загледана в нея душа самодивска изгасва
Вятър обвива в прегръдка голото тяло
Което със смъртта злокобна се е сляло

И само тиха звук от нейната песен
Напомня за нея в студената есен
Когато щастието тя в ръце държеше
И в съня на любимия често спеше

Но животът и приключи с края на съня
А аз още не мога в мир да заспя
Бродя, скитам се, разпитвам и я търся
Онази самодива, която черното от мен избърса

[semper idem]

Самодивите, приятелю,
май са се оттеглили в гори тилилейски.
Не им се занимава с проблеми човешки,чисто житейски.

Бродиш в сенките, и аз честичко го правя.
Скиташ се и тъгуваш, какво ли друго ти остава.
Тези жени понякога са истински мръсници-
душата ти вадят с памук като древни египетски жрици.

И въпреки това са толкова сладки като бонбони,
които се топят в кръвта ти и шоколадов вихър разума ти гони.