Тази нощ е по-дълга за мене, от нечий живот,
И студена мъгла – нощна птица ми лети над душата,
На тревата стои на умряла мечта ешафот,
Той без жалост, обеси студено сърцата,
Във мъглата за вечна любов се разсея нашата рима,
Ти замина и затръшна със сила вратата,
Ти не вярваш в съдба, и мечтите ти бяха от глина,
Изпочупи ги ти и захвърли студено в краката,
Непомагат молитви ни дневни, ни нощни във мрака,
Има срещи и има раздяли, но няма случайност,
Ще изчезне и болка, любов пак мълчаливо ще чака,
Да я срещна, но сега ще ме чака заедно с вярност...
