Среднощен вятър

[Gentiana]

Среднощен вятър.Много нежен дъх на мъж.
В стъклото тъмно на прозорец отражение.
Лице, което се размазва. Топъл дъжд.
Вали ли или плаче?...Неведение...

Среднощен вятър. Устни чисти на дете,
което шепне свойта вечерна молитва.
Безумно влюбено, забравено сърце
към светлината на Луната тъжно литва.

Среднощен вятър. Спят тревите и в нощта
приспивна песничка подсвиркват си щурците.
Ще се изкъпе времето във сънена река.
Морето чака я. Брегът за нея пита.

Среднощен вятър. Искам кротка да заспя
във шепите му с мирис на малини диви.
Да ме люлее, да ми пее с любовта,
която тази нощ в сърцето ми изстива.

[semper idem]

Аз съм твоя среднощен вятър, нежна моя.
Спиш в прегръдките ми, сънуваш може би покоя
на далечен остров с зелени палми и прибои,
целуващи с шепот брега и охлаждащи зноя

на горещо лято, на писъците на чайките бели.
Рачетата, с щипки срязват на две деня и нощта,
бягат пясъчни дюни, сърдити,  едва оцелели.

Не изстивай,сърцето е съд,в който любовта ще налея.
Цялата ще заблестиш- малиново розова, окъпана в нея.

[rado]

Много го обичам този среднощен вятър. [heart__]

[Gentiana]

 [usmivkaa]