Часовник

[^FoBoS^]

Часовникът бавно върви
Стрелките тръгват назад
Споменът бясно кърви
Връщайки ме в онзи ад
През пръстите пясък изтича
Стари сенки тихо шептят
Една от тях в любов ми се врича
Думи към пустотата летят
Протягам ръка да ги хвана
Безплътни оказват се те
В сърцето ми зейва рана
И плача като малко дете
Свит в ъгъла чакам
Времето да поднови своя ход
Със зъби от студ тракам
Жалка молба към небесния свод
Времето назад не спира да лети
Припомняйки ми стари часове
Натрошено огледало приканва: Мети!
Счупено преди хиляди векове
Злокобната му прокобата още тежи
Белязвайки бъдните дни
Съдбата нишки прилежно плете
Омотавайки животите ни
О как искам вече да спре..
И свит,треперещ се будя в леглото
Невиждащо поглеждам напред
С трясък дивашки пада стъклото
Отразяващо мъртвешкия силует

[MoonLight]

Страхотно е! Браво!  [bravisimo]

[^FoBoS^]

 :)

[Gentiana]

Часовникът бавно върви
Стрелките тръгват назад
Споменът бясно кърви
Връщайки ме в онзи ад
През пръстите пясък изтича
Стари сенки тихо шептят
Една от тях в любов ми се врича
Думи към пустотата летят
Протягам ръка да ги хвана
Безплътни оказват се те
В сърцето ми зейва рана
И плача като малко дете
Свит в ъгъла чакам
Времето да поднови своя ход
Със зъби от студ тракам
Жалка молба към небесния свод
Времето назад не спира да лети
Припомняйки ми стари часове
Натрошено огледало приканва: Мети!
Счупено преди хиляди векове
Злокобната му прокоба още тежи
Белязвайки бъдните дни
Съдбата нишки прилежно плете
Омотавайки животите ни
О как искам вече да спре..
И свит,треперещ се будя в леглото
Невиждащо поглеждам напред
С трясък дивашки пада стъклото
Отразяващо мъртвешкия силует

Зад него нищо друго няма...Призрачно лице
през което преминава светлината и угасва
събрана в отворено порцеланово сърце.
Господи,целия ми живот е една измама,
която съм подхранвала с толкова лъжи,
че вече не знам дори как, всъщност, се казвам.
За нищо на света няма да призная колко ми тежи.
Часовникът е чудовището,
което поглъща моите дни и нощи,
преживяйки бавно и смилайки ги. Няма жал.
Оглежда се за още, и още.
В сърцето ми неизвестното забива
наострен като змийски зъб кинжал.
Гърча се от отровни чувства,
които ме опустошават-
тайфуни в снежна пустиня,
заледяват, приспиват и унищожават.
Плачеш ти...
Как ми се иска и на мен с тебе да заплача,
но очите ми са пресъхнали извори,
през засъхнала тиня
жабите изпосталели туловища влачат.
Съдбата е онази безпощадна богиня,
която безчувствено нишки преде,
обърква ги и ги къса,
кожата и от гняв става синя.
С прокоби белязва всяка наша неразумна постъпка.
Пристъпи, прегърни ме.
Да не и позволяваме да ни стъпка.
[heart__] [heart__] [heart__]