На терасата

[Unforgotten`feeling`f]

На терасата

Обичам чувства да простирам,
да гладя и пера надежди нужни,
в панера мръсни,забравени обещания намирам,
а в банята тъй топло е....задушно!

Нареждам в мислите си бялото пране,
отделям го от цветното от страх,
страх,да не се омешат много цветове,
и за всички да не стигне моя прах....

Пералнята...и тя е стара,
не е от скъпите,новите,
но няма как... с нея ще се кара,
на бедността оковите...

Душевната бедност - тя ме плаши!
Много изкуствени материи намирам,
много мошенници по терасите бродят,апаши,
как спокойно чувствата чисти да простирам?

А когато омекотителят свърши,
и нов не мога да намеря,
кой сърцето ще дари с ухание,
с какво сърцето ще полея?

Не искам грубо аз да го изтискам,
нито пък в легена мокар да остане,
просто да е нежно и обичано...искам,
от щипките да се наранява..... да престане...

[dylgokoska]

 [bravisimo]
Хареса ми! Различно е :) Поздравления!

[FALLEN]

Браво.И на мен ми харесва [heart__]