Отново е нощ небето чернее.
Звездите, песничка нежна припяват.
Отново е нощ в леглото самотно,
чакам те, няма те,
обичам те, сънувам ли аз ?
В парченце лед се превръщам.
Ще се разтопя когато те видя,
кога ще е само не знам.
Ще обичам когато те видя,
кога ще е само кажи ми.
Ще те желая отново
когато се върнеш,
ела и пак нарани ме!
Погледай в очите,
ще видиш ти студ и тъга,
но това поправимо е.
ти ще се върнеш нали,
ще ме обичаш с все същите
чувства парещи,
ще ме изгаряш със свойте очи.
Всяка въздишка ще бъде
потърсена,
от твойта въздишка,
всяка ласка ще бъде,
почувствана,
всеки ден изживян!
Тази обич не свършва никога,
тази обич остава вечно във нас,
дори и зад граница,
тя вечно ще диша,
вечно ще крачи редом със нас
