News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Нощ на прилепи и самота

Started by Gentiana, July 20, 2006, 16:00:36 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

На перваза на прозореца
в една нощ с огромна бяла Луна-
босите ми крака в спор
с грапавините по стената,
косата ми в разговор
с тихия глас на вятъра,
душата ми в плен на тъгата.
Долу е един забележителен свят,
който само нощем може да се види-
щурците са ключовете,
които отварят онази врата,
зад която ме чака светлината.
Свирете!
Цигулките ви -
едри капки светлинен дъжд,
ловят нотите на тишината,
връщат я обратно
в съкровеното лоно
на нощта,
в която ми се иска
като прилеп
с главата надолу
да увисна,
точно под перваза
на твоя прозорец
и да слушам
как се гърчиш
в ноктите на самотата.






,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

orxideia

 [inloveee] Отново майсторско изпълнение!  [inloveee]


rado

 :)" Музата е повик на  вашата самотност ."
                          Ги дьо Порталес   /Шопен/

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.