Вишневи спомени на дъх от лятото

Started by Gentiana, July 21, 2006, 12:12:56 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Родена съм за тъгата.Тя ми е като дреха.
Не се страхувам от нея. Не ме боли.
Даже понякога ми носи утеха,
когато от щастие ми загорчи.
Само с нея облечена пристъпвам боса.
В тишината се рони вишнев цвят.
Към съня си отивам, звезда златокоса
придърпва мрака над уморения град.
Ще сънувам усмивки, ще ухае на пролет
сънят ми-дръзко, немирно, сладко хлапе.
Само насън душата се вдига в полет.
Разцъфва обич бяла в горещо сърце.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

FALLEN

поздравления [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :)" Страдам ,следователно обичам"
                                            Жорж Санд
[inlovee] Трудно се вмествам в поезията и си позволявам цитати.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

И вишневи спомени на дъх ...
от отдавна отминало лято ...
ще изпълват пак душата ...
и всчко с все сила ...
отново ще цъфти ...
магията ще обгърне ...
в сладък сън завинаги тъгата...
и сърцето ще спре така жестоко да кърви ...

Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.