Тъй хлъзга се огромното светило,
Връз хълбока на тоз огромен звяр,
Небето - капки от мастило,
А долу - Планината - Цар.
Огромна, каменно -гранитна,
Преграда от студена плът
Човека трябва да политне
За да премине таз природна гръд...
Застинала, изтинало - студена,
Неистинска, тъй приказно красива
Със хиляди бетонни пластове скроена,
Не дишашта, не чуваща и дива.
Таз самодивска песен вкаменена,
Сълза на прометеевата мъка прокълната
В зората на човеци претопена,
Огромна сянка, слята с тъмнината....
Това е планината
от слънчеви лъчи тъй позлатена,
а всъщност беше мрачна и позната,
ТОВА Е ПЛАНИНАТА, НО ВЪВ чОВЕК РОДЕНА....!!!!!!!!
