Една сълза за тебе пуснах
и тя по бузата се стече.
Не осъзнавам как допуснах
да не мога и да плача вече.
Сълзата кожата ми изгори,
невидим белег ми остави.
Да заплача не можах дори,
не можа и болката да се удави.
За теб сълза пророних, мила
и тя последната не ще да е,
нали съдбата ни е разделила,
нали съдбата те от мен отне.
Една единствена сълза самотна.
Метафора за теб и мен.
Изтече бързо, после кротна,
остави ме след себе си сломен.
