Годините са дни , а дните са години
Студът е страх , страхът - от Мрака зов
Мракът е Ад , и Адът покорява
Дали ще устоиш на неговия зов ?
Дали не се намираш в сън - не знаеш
дали бълнуваш , плачещ за любов
Стоиш замаян , губиш Светлината
за Сянката си може би готов
Не помниш кой си , виждаш се обречен
не знаеш и защо пристигна там
нарече се с тъга Далечен
забравил че в душата имаш храм
Огънят лед е , и ледът е огън
Скалата става на вода
Водата пак живота подмладява
И ти си пак на пост пред твоя храм