Радвай се на това,което имаш...докато го имаш...

[`Amy_Lee`]

12.03.2006г.
Вървя по улицата.Щастлива съм,или поне така си мисля.Виждам Залепен на един стълб картон,на който пише "Хиляди неграмотни,хиляди безработни,хиляди просяци по улицата,стотици безимотни.ПОМОГНЕТЕ!" Замислям се как мога да помагна.Та дори не пише как."Странно"-помислям си и забравям за това,което съм видяла,защото си имам нещо,заради което да съм щастлива.Имам човек до мен.
***
Прибирам се вкъщи и гледам майка ми спи."Колко е красива" - помислям си и отивам пред компютъра да оправям едни документи.Сядам и започвам работа.Очите ми бързо се уморяват,и решавам да поспя малко.Трябва да съм свежа за утре,когато ще се видя с него.Мисля че го обичам,но не съм сигурна защото не се познаваме много отдавна.Но..май е така.Легнах си.
***
13.03.2006г.
Събуждам се,и съм в перфектно настроение..Започвам да се оправям за срещата.Развълнувана съм,и то много.
Слагам най-хубавата си рокля(подарък от баща ми,когато беше в Италия)и черните обувки.Мисля че съм страхотна.Гримирам се най-старателно,макар че ми е малко трудно,защото ръцете ми леко треперят.
Вече съм готова.Сега го чакам да дойде да ме вземе.А,звъни се,сигурно е той.Отварям.Той е,с цвете в ръка.
-Заповядай,Миме.
-Ах..не знам какво да кажа..красиво е..-успявам да измрънкам аз,и ми се иска да потъна вдън земя.
-Да,но не повече от теб.
Лъскател.
Прекарахме си невероятно.Заведе ме в изискан ресторант.Страхотно беше.Мисля че наистина го обичам.Дано и той да изпитва нещо такова към мен.Господи,дано!
***
05.04.2006г.
НЕ!Не е възможно..Господи,защо..?!Не ми го причинявай,моля те..-мисля си аз,докато ми казват че той заминава за Англия.Умирам.
И..никога повече няма да го видя?! Нима няма да си идва?! Разбира се че ще си идва.. та..нали аз съм тук..
***
07.04.2006г.
-Кога ще си идваш?
-Незнам.Не вярвам да е скоро.Обичам те адски много.
-И аз те обичам.Много..Но..ще си дойдеш заради мен,нали?
-Не вярвам,че пак ще дойда тук.
-Но..как така,нали ме обичаш..?
-Виж..не зависи от мен..Ало..АЛО?!
Затворих му телефона.Мразя го.Причини ми най-ужасната болка.МРАЗЯ ГО,И ГО ОБИЧАМ.Май нещо се побърквам..
По цял ден плача.Не знам какво да правя.
***
20.04.2006г.
Проверявам си Е-майла.. имам писмо от него..
"Миме,сега съм в Англия,В Лондон.Тука сме на квартира.Интернет залата ми е бая далечко.Но ще ти пиша.Незнам кога ще се видим,и дали ще се видим.Ужасно ми тежи,че дори не можах да ти дам обяснение,но просто няма такова.Родителите ми така решиха.Знаеш ги какви са.Тука,обаче е много красиво.ще ти пратя снимки някой друг път.Обичам те"
Отговарям му,без да мисля..:
"Митко,забрави ме.Аз те забравям вече.Не ми пиши.Не те обичам вече.Чао."
Естествено после съжалявам,за написаното.Мразя се.Как може да съм толкова глупава..разбира се че щеше да се върне заради мен..колко гъм ГЛУПАВА! МРАЗЯ СЕ!!!Пак по цял ден плача.Майка ми ме мисли за луда.
След седмица вече ми идеше да се самоубия,и му писах на е-майла..не издържах..
"МИТКО,ОБИЧАМ ТЕ! ЩЕ ТЕ ЧАКАМ ВИНАГИ! Моля те,пиши ми..МОЛЯ ТЕ!! ЛИПСВАШ МИ АДСКИ МНОГО!"
Не получих отговор.Писах му още хиляди пъти..
***
06.09.2006г.
Вече мина почти половин година,а аз ГЛУПАЧКАТА още чакам отговор от Митко.
И..ето че си проверявам пощата с надежда да видя писмо от него..ии.. да то в там ..
"Имате съобщение от Димитър Иванов" - ми пише.Цялата се разтреперах от щастие..
Отварям писмото,чета и замръзвам..
"Миме,забрави ме.Аз те забравих вече.Както виждаш,отне ми малко време.Не те обичам вече.Имам си момиче.Не ми пише повече.Чао."

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

много хубав разказ,браво!

[`Amy_Lee`]

мерси..написан е малко по-различно,от това,което пиша друг път и не съм сигурна дали на мен ми харесва напълно..

[need_for_love]

Пепи,аз вчера ти казах какво мисля  [lol] Наистина много ми харесва разказа  :)

[`Amy_Lee`]

мерси,мерси .. на тебе май ти се е оправил нета,а :)

[...::Mag1::...]

Много е хубаво...Прекрасно  [bravisimo]
Но е много тъжно,и някак нелепо  [reevvv] [reevvv] Тя не трябваше да праща този имейл...Но подтисната от болката си и тъгата си по него го е направила без да мисли  [mhmmmm]
А той можеше да се върне... И да са пак заедно...  [hapiness]
Как заради една малка и глупава грешка се променят животи....  [crying] [crying]
Браво Пепи,невероятно...  [cvetee] [cvetee]

[FALLEN]

Много е хубаво...Прекрасно  [bravisimo]
Но е много тъжно,и някак нелепо  [reevvv] [reevvv] Тя не трябваше да праща този имейл...Но подтисната от болката си и тъгата си по него го е направила без да мисли  [mhmmmm]
А той можеше да се върне... И да са пак заедно...  [hapiness]
Как заради една малка и глупава грешка се променят животи....  [crying] [crying]
Браво Пепи,невероятно...  [cvetee] [cvetee]

Много е силен....моите поздравления... [heart__]

[`Amy_Lee`]

оле,маги..мерси за добрата КРИТИКА :)

[slunce]

Много близко до мен
Аз направих същото и хиляди пъти му се молех да ми прости и все чаках отговор , Казах му да не ми се сърди да ми прости
А той най-после ми отговори''Мило,аз не се сърдя за такива работи''
Добре че му минава бързо  [inlovee]

[`Amy_Lee`]

олилее..слънце..
голям зор ти е било сигурно..
но после си се почувствала добре..  [heart__]

[ToHuTy]

уау .. бравоооо!!!Много ми хареса [inlovee]

[`Amy_Lee`]

мерси тони :)

[^PaTrIoTkA^]

След като веднъж вече си имал някой или нещо, дори и да го загубиш, то си остава твое по един или друг начин... Никой и Нищо не изчезва просто така...  :) 

[`Amy_Lee`]

Мне съм напълно съгласна  [shame]

[^PaTrIoTkA^]

За което имаш пълното право  :) Не съм казала, че трябва да мислиш като мен. Просто изразих моето си мнение  [namigG]
Ако искаш, все пак, можеш да се опиташ да ме опровергаеш...  :)