Не съм Мария - Магдалена
и Дева Мария не съм -
ни грешна, ни свята.
Аз съм Лилит -
прокълнатата Черна луна.
Дива кръв изтласква
по вените ми сърцето.
Най-силна съм, когато падам,
изгрявам, когато греша.
Нощта е паяжинената ми черна дреха.
Обичам да я нося на голо,
по кожата ми да прилепва,
да гали, от вятъра да шумоли.
Отровно зелени по нея
звездите светят.
Звездното небе капе
от студените ми очи.
Всяка капка замръзва
и ранява в сърцето
неразумно отворените бели души.
Боготворят ме.
Лъже ги с невинност лицето.
Това лице е маската на капаните-дни.
Захвърлям след себе си догмите
и се смея.
Ехти по лабиринтите на нощта
моят смях.
Умирайки всяка нощ,
прераждам се и живея
в невинното безумие
на първородния грях.
*****
ЛИЛИТ
Лилит! Красива, надарена,
заедно с Адам от кал е сътворена.
Тя непокорна,
с него считала се равна.
Противоборство между тях,
за бунтарския си дух,
сурово наказание,
прогонена е тя в изгнание.
През вековете имат я за демон,
а в нея, потенциал градивен.
В средновековието, за вещица приемана,
на клада е изгоряна.
Ева към Адам, била придадена,
от реброто му създадена.
Тя милата, била орисана,
на свята посестрима, за непокорството
-да плаща.