По пътя....

[navajo]

По белия път разчертан напосоки
се втурва луната и идва пророка.
Следите отпиват от чаша кристална,
кумирите пеят и става забавно...

По нашите устни се стича мастило,
ти гледаш ме право, аз гледам пък криво.
И пак заблестяват иглите световни-
аз спомням си нещо-какво ти запомни?

Потапяш усмивка във рози свенливи,
посрещат ни сутрешни, весели гриви.
От извора лъхат мечти за промени,
предчувствия крият се в нашите вени.

Задъхани, силни и много желани
покриват ни после чаршафите прани...
След миг се отвивам и ето- запявам,
и с чудна усмивка от Топлото ставам.

Ти също се вдигаш и тръгваш пред мене
дошло е най сетне и Нашето време.
И цял разчертан се белее в нас Пътя,
пропъдили всичко Светът не ни свърта...

[{dulgokoska}]

[inlovee] хубаво, някак нетърпеливо...