Човекът се ражда и страда,
Награда, преграда и смърт,
Реката се спира тогава
Когато срути се брегът...
И мисли, излишни политат
Не питат, кога да рушат
Умират в човешкия разум,
Кат грешки, лудешки и мрат...
Улица - тротоар
градина и бряг
Единствен другар
Е морският фар
В студения мрак....
Живот-светило
Кивот и слънце
Лице с лунички
Нарисувани бръчки
И счупени пръчки
във стара луна
Това е лъжа
Това е мастило.
Под кожата влиза -
не ще да излиза
Излиза тогава
когато душата излиза...
Небрежното синьо
е синьо чернило
Греховно червило
В живота светило......
остава мастилото само
Човекът се ражда, проглежда
и смърт.....
кога не проглежда човекът е кърт.....
