`Amy_Lee` Feat ToHuTy
Къде?!Къде отиваш?!Чакай,де..КЪДЕ?!-Анна викаше,но той тръгна все едно тя говори на някой друг.
-Петре!Чакай!Какво казах пък сега?!Много си тънкоубиден!
Тя се обърна и тръгна..писна й от живота,от всичко..
Задушаваше се в нажежената обстановка,която цареше около нея в последните месеци..Майка й беше болна,ГРАДЪТ я ужасяваше - едно и също навсякъде...
всичките й мечти се бяха разбили..
А сега и Петър..Какво му беше казала..НИЩО..Той само се чудеше как да я зареже..
Не можеше ли просто да й каже че не иска да е снея..
А..тя толкова го обичаше..
Реши да му се обади..
-Петьо..какво има,мило..Какво ти стана..?
-Как какво..За к'во се държиш тъй с мене,бе ..?За ква се мислиш..?
-Как се държа,..?Какво ти казах сега,че се обиди..Айде стига с детинщини,моля те..
-Какво сега и дете ли ме наричаш?Не искам да се виждаме повече с тебе..Не сме един за друг..
-КАкво!?Чакай малко..ЧАКАЙ>..ПЕТРЕ?! АЛО..АЛО?!
***
Доста кофти й стана..но..тя беше твърде силен и изпатил човек,че да се предаде..
Тръгна си към вскъщи..
Пред Къщата им имаше линейка..и много хора..
КАкво ставаше..?!
-Какво има..Какво става?!Отговорете ми..
-Ами..Ани..майка ти..не мисля че аз съм човека,който трябва да ти го каже,..но майка ти е мъртва-пророни едва чуто една нейна мила съседка..
Ани влезе бавно в стаята,в която лежеше майка й .. и не усети как сълзите потекоха по лицето й.Неусети и как се събуди изморена със страшно главоболие в прегръдките на втория си баща.. Тя стана и бързо излезе .. не искаше дори да ходи на погребението на майка си – нямаше сили и смелост да я остави завинаги заровена в ледено студената пръст .. Не искаше да приеме факта,че я няма .. и никога няма да я има ..
-Хей .. как си милата ми ..?-Попита една жена,която всъщност бе и най-добрата приятелка на майка й.
-Била съм и по-добре .. – отговори с безразличие Ани.
-Ани,трябва да говоря незабавно с теб!-отново каза приятелката на майка й(Ели).-Ела с мен ..
Ели заведе момичето у тях и я настани удобно на стария си диван.. Донесе й чаша чай .. и я прегърна :
-Миличка .. искаш ли да знаеш точно как умря майка ти?-попита я тя.
-Ами нали вече знам .. Дължала е пари на Стоян(собственика на кафето,в което работеше тя) .. и я е изнасилил и удушил .. – тя изрече доста трудно тези думи и горчиво заплака ..
-Не!Не .. Кой ти каза тези глупости?! .. Баща ти ли ти разказа това? .. – попита Ели.
-Да ..
-Ани,мисля че трябва да останеш да живееш с мен,мила!Баща ти е опасен човек .. той .. той .. уби .. майка ти!Той е убиеца на .. майка ти!-промълви Ели.
-Какво ?!Не!Не .. Това не може да е истина!Неее ..
Ани обичаше този човек,въпреки че не й беше истински баща!Тя си нямаше истински баща .. тя дори не го познаваше .. имаше само Любо.. а се оказва,че той уби майка й!.. Единственото за което мислеше в момента Ани беше как да се махне от тази бъркотия .. Тя не искаше да живее при Ели .. нито искаше да се връща при „баща си” .. нито пък мислеше за Петър .. тя не искаше да страда повече!Не! .. Тя искаше да се махне от този град възможно най-скоро и да забрави всичко случило се там .. независимо колко трудно щеше да е това!
Следва продължение
