Автор Тема: Изсъхналите тръни на мислите ми...  (Прочетена 1007 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Когато мислите ми
като изсъхнали тръни
се търкалят
по песъчливия бряг
на душата ти,
хладен повей на вятъра
отнася онази сълзичка,
случайно отронена,
с която слагаш край
на дългата ми илюзия
за щастие.
Мократа следа по бузата ти
бързо изсъхва.
Иска ми се да целуна
солената и следа,
но гордостта ми е
черна птица
и ме отнася далече от теб.
Тя знае...
Аз не мога...
Къде ли отново съм наранила
ръцете си?!
Пръстите ми кървят,
а не помня...
Нямам спомен - защо...
Солен е вкусът на кръвта.
Солена е водата в морето.
Гларусите, стиснали
сребристите телца на риби
в човките си,
издигат шепота ми към слънцето.
Ще го пуснат
от толкова високо,
че долу,
върху озъбеното безразличие
на скалите
какво от него ще остане?
Пихтиесто-кървава амеба от безсилие,
стон в червено-бяло.
Защо не се научих да летя?
И винаги се срутявам от високо...
И винаги оцелявам..
И винаги , като нов Калигула,
кривя се по хълмовете на времето.
Куцука романското ми несъвършенство
и писъкът на нощта гримира лицето ми
в гротескните цветове на тъгата.
Старателно ме избърсваш от себе си
като разсипана чаша минерална вода
с лимон и много лед.
Ледът са моите спомени,
разтопени
от огнената страст на мига,
миг, пламнал като клечка кибрит,
преди да се вледени сърцето ти.
Търкалят се все по-мокри и мънички,
докато се разтворят и изчезнат
в локвата на залеза -
блудкава,топла вода...
Залязвам ли?...
Или ти изгряваш,но някъде,
където не мога да стигна до теб?
Търкалят се изсъхналите тръни
на мислите ми.
Запали ги...
Нали вече знаеш как?!
Запали ги, любов!
Червеното толкова ми отива.
А може би...
с мен и ти ще изгориш?!









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

^FoBoS^

  • Гост
Re: Изсъхналите тръни на мислите ми...
« Отговор #1 -: Юли 30, 2006, 14:02:04 pm »
Ти не пишеш - ти рисуваш!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Изсъхналите тръни на мислите ми...
« Отговор #2 -: Юли 30, 2006, 14:05:13 pm »
 [shame] мислиш ли?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

^FoBoS^

  • Гост
Re: Изсъхналите тръни на мислите ми...
« Отговор #3 -: Юли 30, 2006, 14:09:15 pm »
Аз виждам

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Изсъхналите тръни на мислите ми...
« Отговор #4 -: Юли 30, 2006, 14:23:33 pm »
Вярвам ти , велики бог на ужаса  :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Изсъхналите тръни на мислите ми...
« Отговор #5 -: Юли 30, 2006, 16:13:42 pm »
Като разговор с призраци. Опитвам се да се включа , но не успявам :) [heart__]

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Изсъхналите тръни на мислите ми...
« Отговор #6 -: Юли 30, 2006, 19:23:00 pm »
Дааа,художничка е тя с най-качествените бои рисува,тези дето идват от сърцето ,а там цветовете са неповторими. [hugs and kisses] [kiss2] [gentlefen]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Изсъхналите тръни на мислите ми...
« Отговор #7 -: Юли 30, 2006, 20:38:38 pm »
 [heart__] :flyingkiss: [heart__] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.