Автор Тема: Обещание...  (Прочетена 2937 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен `Amy_Lee`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2417
  • Пол: Жена
Обещание...
« -: Юли 29, 2006, 18:59:36 pm »
Габриел стана и отиде в другата стая.
Майка й седеше там и мълчеше.
-Мамо..Защо ме викаш?
-Ти..Малка уличница!!!
-Кк..Какво?-заекна тя..
Много добре знаеше за какво говори майка й.
Говореше за връзката й със Чад - момчето,което тя обичаше повече от всичко.
-Казах ти че не искам да имаш нищо общо с него!!!Казах ти!Моята дума нищо ли не значи..?!Габриел,аз те обичам,това е за твое добро..
-Но..как може да е за мое добро..няма да позволя да контролираш живота ми..-Момичето знаеше какво следва след тези нейни думи,но въпреки това беше смела и ги изрече.
-Какво?! Аз-майка ти?!Да нямам право да те контролирам?!Искаш ли да видиш колко много мога да те контролирам,неблагодарница такава!-майка й беше вбесена.-Няма да излизаш от стаята си..Да видим как ще се виждаш с него! Да видим!!!
-Но..ти не разбираш..ти..-опита се да каже Габриел..
-Отивай в стаята си..!! Ще се появиш чак за вечеря...
Габриел се разплака и отиде в стаята си..
легна на леглото..чувстваше се безсилна срещу майка си...незнаеше какво да прави,знаеше че тя щеше да направи всичко възможно,за да може тя да не се вижда с него..и защо..само защото не беше тяхната класа..
Доста сълго мисли..беше отчаяна..не знаеше какво да прави..наистина незнаеше..
Не се появи за вечеря,а майка й дори не беше забелязала..
Доведения баща на Габриел обаче усети отсъствието й и каза:
-Мария,къде е малкото изчадие?!
Двете й сестри се изхихикаха злобно.
-Сигурно не е гладна.Разтроена е,защото няма да се вижда с бедняка вече.
-Не можеш да я спреш,скъпа..знаеш много добре..ако искаш..можем да заминем някъде...
-Точно така..ще направя всичко възможно..малката уличница да не се вижда с просяка...
****
-Габиии...Габии..
Габриел се събуди и чу гласа на Чад отвън.Хвърляше й малки камъчета по прозореца всяка сутрин,.преди майка й и злобните й сестри да са се събудили..и излизаха навън в града да се разхождат..поняккога ходеха в едно близко село с прекрасна природа,където се усамотяваха и изчезваха от суетата на града..
-Чад!!!-Габриел се беше показала по нищничка на терасата и шепнеше .. - Не мога да изляза..Не мога! Тя ме е заключила!!! А Ева няма да ми даде ключа..страх я е..
-Ах ... Ами..скачай тогава..!
-Но..-усмихна се-как ще скоча..
-Спокойно..иди да се облечеш,а като дойдеш ще разбереш..
вълна на щастие обля момичето...Чувстваше се истински щастлива..и свободна да прави каквото си иска...
А..незнаеше какво я очаква в бъдеще..незнаеше че след този прекрасен ден,щеше да й е поднесена ужасна новина..която щеше да разбие всичките й илюзии за щастие...
Беше облякла дънки със свежа розова блуза и най-удобните си маратонки...Майка й мразеше тия дрехи...
Излезе на терасата,а от долу беше хвърлено здраво въже..което я чакаше..
-Вържи го по парапета и айде..
-Но..-засмя се отново..-ще падна така!
-Аз нали съм долу..
След минутка беше при него  -  в прегръдките му и при целувките му.
-Къде ще ходим.?-попита той.
-Искаш ли в селото?
-Да тръгваме! - каза тя и се усмихна
***
Бяха в селото и се върнаха..Стигнаха почти до къщата на Габриел,и тя се сети за един доста..голям проблем
-Аа..Чад..Как ще се прибера сега...?!
-ау..за това не бях помислил..
-Добре..Просто влизам..и..не ме интересува..Обичам те,съкровище..Обичам те повече от себе си,знаеш го..
-Аз също те обичам,Габ..Знаеш колко много..само..не искам да те загубя..
-Няма да ме загубиш..Ще сме заедно завинаги,обещавам.
Тя влезе в къщата,а във всекидневната я чакаха майка й и доведения й баща.
-Ела тук!-каза майка й ядосано и злобно-сега, ще ти сервирам двойно по-голяма изненада,отколкото ти на мен сутринта,малка уличница такава!
-Какв...-не можа да се доизкаже,защото майка й я прекъсна.
-След два дни...заминаваме да живеем извън страната,в Калифорния..-плаж,море..РАЙ! не мислиш ли..-с ехидна усмивка на лицето каза Джак - баща й.
-Не..НЕ!Не мога!Всичко е ТУК - къщата..училището..
-Спокойно,любима моя..-майка й я започна..-къщата вече ще си има нови хора- намерили сме купувачи,сега търсим,не по-точно избираме къща там.Училището ти също е уредено..
-НЕ!!!НЕ!НЕ МОГА МАМО!АЗ ГО ОБИЧАМ,ЗНАЕШ..Защо искаш да страдам.подяволите..Ще се самоубия..кълна се!Ще се самоубия!!!
-И за това съм помислила,Глупачка такава!!!
-Не.....-каза тя и хлипайки отиде в стаята си...
Светът й изведнъж рухна..С чад бяха почти година..тежка година,щастлива година...Майка й правеше всичко възможно да ги раздели през тази година..но не успяваше..те се обичаха...
Той беше..Принца на белия кон,за който тя беше мечтала от малка..От малка,когато истинския й баща й обясняваше .. как приказките се сбъдват..и тя ще намери своя любим,и..нищо нямаше да им попречи да бъдат заедно..Единствен беше ТОЙ - както тя е единствена..един за друг...Всичко е като пъзел..като мозайка..
Заспа..
***
Ставай,Мърлячке!Виж се къде си заспала!-Сестра й дойде да я събуди...
-Какво...
-заминаваме още днес..-със злобна усмивка каза тя.
-БЕЗ багаж..СТАВАЙ,КАЗАХ!
***
Тръганаха....Пристигнаха.....настаниха се.....
Габриел умираше...
Майка й показа стаята й - Легло,Скрин,Маса - С цветя на нея..Семпло но..красиво..
-Оставаш тук! - каза тя и й затвори вратата..
Габриел не издържаше..знаеше че няма да издържи много..знаеше го..
Какво ли правеше сега Чад..Знаеше ли че е заминала...
Щеше ли да я намери..
Но как..Той дори незнаеше къде е тя..
ТЕЛЕФОН!Да,в стаята й имаше телефон...
Набра добре познатия номер на момчето....
Свободно..никой не вдигаше...
Реши да опита по късно.След половин час пак се обади...
-Да...-отговори тъжен глас..Личеше си че жената отсреща е тъжна..и е плакала..
-Чад..?!-попита тя с леко притеснение,че няма да може да го чуе..
Жената отсреща се разрида..
-Чад..Чад..Е мъртъв..самоуби се тази сутрин..-гласът изглеждаше огорчен,отчаян...истински..-заради..приятелката си..с пистолета на баща си... той я обичаше..а тя..тя замина без да каже нищо!Лъгала го е..че го обича..ОБЕЩАЛА му е..че винаги ще са заедно..
Габриел затвори телефона..Ето сега всичко й рухна...отпусна се на леглото...Заплака..
Умираше..Тя щеше да умре..Днес..СЕГА..
Изпитваше неопредолима..тъга,омраза към майка си..и безумна и истинска любов..
Стана..и в изблик на яд все красивата слънчево-жълта ваза от масата и я изтряаска в пода..
Счупи се на хиляди парченца..да..хиляди..точно толкова,на колкото беше и сърцето й в момента...
Седна долу на земята право в парченцата стъкло..плачеше за всичко...плачеше за съдбата си на .. нещастница...Ръцете й..гърбът й..всичко беше в рани от вазата..
Тогава тя взе най-голямото и остро парче от вазата...и го заби право във вените си..режеше..а дори не я болеше..
Болката беше сладка..Болката,след която всичко щеше да свърши...
Остана със сетни сили..УМИРАШЕ..
Взе лист от дневника си..и написа със собствената си кръв :
Ето..Мамо..Постигна ли това,което желаеше..Надявам се да си щастлива...Аз най-сетне съм..и то истински...
После откъсна друг лист и продължи да пише,отново с кръвта си..
Чад..чакай ме..Обичам те..Заедно ще сме..точно както ти обещах...

Остави двата листа,пропити с кръвта и сълзите й на масичката..
След това легна на леглото си..и зачака да настъпи мигът..в който щеше да покаже на своето момче..че още го обича..и че не забравила думите си...







[/color][/i][/b]








need_for_love

  • Гост
Re: Обещание...
« Отговор #1 -: Юли 29, 2006, 19:19:09 pm »
Браво  [bravisimo] [inloveee] Много е хубаво ... и тъжно  [reevvv] [reevvv] [reevvv]

Неактивен `Amy_Lee`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2417
  • Пол: Жена
Re: Обещание...
« Отговор #2 -: Юли 29, 2006, 21:08:00 pm »
Мерси...
Макар да не ми се случва много често,доволна съм от това,което се получи

Неактивен OvCeL4EnCetO

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1689
  • Пол: Жена
  • <3
Re: Обещание...
« Отговор #3 -: Юли 29, 2006, 21:24:04 pm »
много хубаво..много :)
Life is beautiful.So simple.

Неактивен `Amy_Lee`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2417
  • Пол: Жена
Re: Обещание...
« Отговор #4 -: Юли 29, 2006, 21:33:58 pm »
мерси и на теб...  [inlovee]

Неактивен OvCeL4EnCetO

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1689
  • Пол: Жена
  • <3
Re: Обещание...
« Отговор #5 -: Юли 29, 2006, 21:39:00 pm »
няма проблеми :) щом е хубаво винаги може да се очаква от мен да си отворя голямата уста :) [shame]
Life is beautiful.So simple.

Неактивен `Amy_Lee`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2417
  • Пол: Жена
Re: Обещание...
« Отговор #6 -: Юли 29, 2006, 21:46:00 pm »
хехе..
аз..като.. "Твореца" ще се изкажа..и ще кажа че най-се радвам на частта където тя пише писмата..
не знам,вив как мислите?
OvCeL4EnCetO ???? :)

Неактивен ...::Mag1::...

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4044
  • Пол: Жена
  • :-)
Re: Обещание...
« Отговор #7 -: Юли 29, 2006, 21:49:16 pm »
браво Пепи,може и да съм го казвала и преди,но ще го кажа пак  :arrow: пишеш невероятни разкази.. пропити с толкова много мъка и тъга,толкова истински ....  [sad3]
едно голямо благодаря,че показваш и тези страни от живота!...
обичам те,ти си моето момиче,нали знаеш.. продължавай напред с високо вдигната глава и бъди винаги такава каквато си!  [I love you]

Неактивен OvCeL4EnCetO

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1689
  • Пол: Жена
  • <3
Re: Обещание...
« Отговор #8 -: Юли 29, 2006, 21:52:09 pm »
хехе..
аз..като.. "Твореца" ще се изкажа..и ще кажа че най-се радвам на частта където тя пише писмата..
не знам,вив как мислите?
OvCeL4EnCetO ???? :)

мен цялото ме разтресе..нямам думи..намузена съм :)
браво Пепи,може и да съм го казвала и преди,но ще го кажа пак  :arrow: пишеш невероятни разкази.. пропити с толкова много мъка и тъга,толкова истински ....  [sad3]
едно голямо благодаря,че показваш и тези страни от живота!...
обичам те,ти си моето момиче,нали знаеш.. продължавай напред с високо вдигната глава и бъди винаги такава каквато си!  [I love you]

на същото мнение съм-пишеш невероятно,завладяващо и истинско...прекрасно е да четеш такива неща колкото и да са тъжни..тъгата е част от щастието...до утре и нека нощта да ви носи само хубави неща..лека нощ :)
Life is beautiful.So simple.

Неактивен ®©Petia®©

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 828
  • Пол: Жена
  • People always leave!
Re: Обещание...
« Отговор #9 -: Юли 29, 2006, 22:04:11 pm »
Много е хубаво и много тажно докато го четох ми идеше да заплача едва ли не [reevvv] А и на мен най-много ми харесва чата в ковто тя пише писмата.

Неактивен `Amy_Lee`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2417
  • Пол: Жена
Re: Обещание...
« Отговор #10 -: Юли 29, 2006, 22:54:43 pm »
Маги!!
Думите ти .. ме трогнаха,наистина..не съм предполагала че го мислиш.
Радвам се,че ти харесва..не само това,а и всичко останало..
Благодаря ти,и знай че ВИНАГИ мпжеш да разчиташ на мен за каквото и да е било..
ПЕтя.. и OvCeL4EnCetO  благодаря ви и на вас,милички  [heart__]

Неактивен baby

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1296
  • Пол: Жена
Re: Обещание...
« Отговор #11 -: Юли 30, 2006, 01:48:26 am »
Браво, много е хубаво... и много тъжно ;(
Продължавам.. И По Пътя Дори Наранявам.. Не Преставам Да Се Боря - Страховете Си Аз Побеждавам! И Когато Силно Страдам, Враговете Си Даже Не Мразя! Може Да Се Уморявам, Но Намирам Сили Да Кажа - Продължавам!

Неактивен slunce

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3277
  • Пол: Жена
  • ~Сърцето вижда преди очите~
Re: Обещание...
« Отговор #12 -: Юли 30, 2006, 11:21:48 am »
наистина разказите ти са много трогателни
но не разбрахме реакцията на майката  [oops]

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

Неактивен F1LL3D-w17h`p01$0N

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4187
  • Пол: Жена
Re: Обещание...
« Отговор #13 -: Юли 30, 2006, 21:24:34 pm »
Наистина много ми хареса :) Поздрави и целувки  [inloveee]

Неактивен `Amy_Lee`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2417
  • Пол: Жена
Re: Обещание...
« Отговор #14 -: Юли 30, 2006, 21:33:06 pm »
ами..реакцията на майката не се споменава..
не знам... :)