С мислите си се борех,
изпитвах болка..., ужас и страх,
със сърцето си яростно спорех,
превръщах чувствата в прах.
Давех се в сълзи, въртях се,
отварях очи, не сънувах,
да не живея почти постарах се,
не виждах, не дишах, не чувах...
Болен тресях се, а нищо ми няма.
Луд... с диагноза "нормален".
В сърцето ми зееше не рана, а яма.
Живеех във свят нереален.
Дали още живея?... Не зная.
Не изпитвам нужда да дишам.
Срещнах те, ти показа ми Рая.
Разбрах болестта си - аз те обичам!
