Съдба

[phibi]

Пред мен стои, но не говори.
Поглежда ме, а си мълчи.
Едва очите щом притвори
болката във тях личи.

По страните й стоят браздите,
останки от предишни тегоби.
Днес ръцете й, белязали юздите,
нервно стискат тежките торби.

Прокашля се. Оглежда се смутено.
А млада е, прозирам чак сега.
Как дяролски нечестно устроено,
каква безумно глупага шега...

Пред мен стой, през мен поглеждат
очите й, потънали в умора.
"Не винаги нещата се подреждат"
едва я чувам, че говори.


28.06.2006

[SteeleR]

Не винаги нещата се подреждат...
Не винаги ни чака път напред...
Не винаги сърцето се споделя...
Не винаги сълзите болят...
Не винаги времето заличава
горещия огън във наш'те очи...
Не винаги любовта ни е обич -
понякога просто е зов да не бъдем сами...
Не винаги слънцето топли -
понякога вкочанява всичко във лед...
Не винаги ръце се протягат за помощ...
Не винаги - усмивките - са от сърце...
Но Винаги, Винаги трябва да вярваш,
че утре е ден за нещо добро...
че утре не ще с усмивка да бъдеш измамен...
че утре Приятел ще те държи за ръце...

[EvIcHkA]

 [gu6] :flyingkiss:

[D`Eva]

Пред мен стои, но не говори.
препречва пътя ми с мълчание
безсмислено е с мен да спори
за него няма оправдание .

Да беше казал когато беше време
сега е време за разплата
и вече въобще не ми дреме
сливи ли имаш в устата :)