Лятото е в своя разгар,
топло, даже горещо,
разхождат се хора с бронзов загар,
за дреха сложили просто по нещо.
Гледам ги и си говоря на ум:
"Сигурно са доста щастливи"
Мислите мешат се с градския шум,
край мене се блъскат хлапета игриви.
Лято е. Животът кипи.
Птиците пеят, а слънцето грее.
Лято е. Небето също не спи,
праща амури сред нас да щуреят.
Всичко е розово, светло, безгрижно.
Градът е забулен във сладка любов.
Няма луксозно, няма престижно,
улучи ли те стрела, прави те нов.
Ходя сред хората, просто вървя,
а техните погледи - пълни със страст.
Прибирам се вечер, не мога да спя -
любовта е във мене, дошла е на власт.
Следващо утро, нови лъчи,
а хората все тъй влюбено гледат.
Гледам в небето - амурче хвърчи.
Видя ме... С любов ме застреля.
