Повикай ме.
Едва дочуто, като шепот -
същински вятър
във разпуснати коси.
Ако не отговоря,
потърси ме
и гласът ти меден
нека рецитира стих.
Ако ме няма -
крещейки мойто име
зови душата ми със вик ...
И ако все не идвам,
ти знай - аз мъртва съм,
затуй не виждаш моя лик.
Но първо ти повикай ме -
като китарен звън
от моята снага пленен.
