"Треперещи устни, неизказани думи,..."

[tuik]

Треперещи устни, неизказани думи,
бяла мъгла погали тишината,
свят невидян от очите затворени,
до слуха не достига шумът на реката...
Красивия спомен се превръща във бъдеще,
толкова ясно на ръка разтояние,
сянката бяга от очите затворени,
те се отварят, заслепява ги слънцето...
Гол силует на ангелско тяло ръката погали,
нежна въздишка, стегнати мускули, екстаз...
Погледи огнени се търсят във времето,
очите искрящи се срещат, спират лудия бяг,
говорят си нежно, галят телата,
губят се в нищото... стреснати търсят се пак...

[Мартин Търпев]

Страхотни стихове пич!

[tuik]

Благодаря пич радвам се че мислиш така... :)

[D`Eva]

Треперят ти устните ...
Спри ги на моите
знаят те как да изсмучат трептежа на твоите :)

[DuRa-BuRa]

 [bravisimo]

[tuik]

Неизлечим е трепетът мой
и ти не би могла да го спреш
нито устните, нито тялото твое,
нито с желание, нито с копнеж...

Не докосвай свойте устни до мен,
че болестта е заразна и зла,
не предизвиквай тоз спомен ранен,
недей напразно си пролива кръвта...

[D`Eva]

"напразно" ми е чужда дума
а ти ,спокойно :) не откачам
шегувам се и просто се закачам

[tuik]

Закачай се, проблеми няма,
само че внимавай как...
че рибка закачена във реката,
често свършва във тигана...

:)

[D`Eva]

внимавам аз :)
а ти внимваш ли съветнико ?
Да не въздишаш в тигана :
ахх , рибката рибаря хвана :)

[tuik]

Ооо рибарят отдавна се удави,
повлечен от черната акула,
самотен дух след себе си остави,
над рибките да тържествува...

[D`Eva]

Ее щом рибаря се одавил
духът защо си е оставил ?
За втори път да се одави ?
Не е разумно ...мъдрият така не прави

[tuik]

Няма как духът да се удави,
той няма бели дробове,
той няма даже и сърце,
не може нищо да го спре...