На другия край на света(Историята на една любов) - Misty & Unforgotten`Feeling`F

[Unforgotten`feeling`f]

С Криси започнахме една историйка в стихотворна форма.Още не сме я довършили,но и това ще стане тези дни.Ето и началото.

Сиси/Криси

На края на света

Беше тук.Стоеше.Вкусваше от сладостта
на светлото утро от сбъднати желания
не знаеше що е плач,що е старостта,
вкопчен в мен,чуваше само нашите дихания...
Глух за виковете мътни,жестоки,
сляп за грозното и зло нещастие,
загърбваше трупове еднооки,
грехове нямаше,нито нужда от причастие...
Ни шамар,ни вик,нито обида,
можеше да те отдели от мен
и даже да ти казвах...че от тебе ще си ида,
ти винаги бе част от моя ден....
Бял балон от нестабилни пейки,
яви се в миг и те отнесе
а сърцето мое..пълно със жалейки,
трупа на обичта ни..в моя свят занесе...
Там го гледах жално,със надежда,
пеех му нашата песен,
но той стоеше тихо,а съдбата започана да нарежда,
слова дълги...във параклиса тесен...
"На другия край на света
има лекарство в кутия,
ако искаш да си върнеш радостта,
отиди там,вземи я!"
Вторачих се плахо в очите,
решително станах  и я погледнах,
тя ми посочи гърдите,
а аз уплашена седнах...
"Тука се крие ключа
към щастието желано,
ако искаш да изгониш плача,
тръгни бързо,докато още е рано!"


       ****
A нозете ми бяха голи,със рани
раздрани от розови храсти
пътеките към Рая с цветя са застлани
бушуват там хиляди страсти.
Ще стигна до вратите към Бога,
тъй както съдбата заръча
ще се вслушам в на птиците монолога
за да открия лекарството дори и във здрача.
Отломки небесни не ще ме изплашат
щом тази кутия ще ме излекува и няма вече да плача,
дори и със пепел очите да ми намажат
аз пак ще открия лека за мойта орисия.
А сега е време по пътя свой аз да поема
със спътника си – болката в сърцето
волността на птиците не ще отнема
а само ще вникна в душиците им, ядърцето ..
Ето ме, по-силна от скала,по-крехка от медовина,
пред съдбата своя се изправям
за теб го правя, за да забравя деня в който си замина
за туй що стори ми готова съм храна на дявола да поднасям.
С останките мои да се препитава
да ме мъчи и да играе с тялото ми, да ме отвращава,
не открия ли кутията свещена..нищо друго не ми остава
зловещите си постъпки на мен ще  посвещава.


~~~СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

[Unforgotten`feeling`f]

Бързо си събух отчаяните викове,
окъснах засаденото очакване от своите рамена,
мислех си само за отминалите наши мигове,
"Да,ще го направя!Ще си върна нашите времена!"
Бързо излязох от къщи,
вратата затръшнах догаз,
а времето вън се намръщи,
разбра,че слънцето ми изчезна в онзи час...
Време нямах да губя във съжаление,
шансът си пак да те имам,не бих пропиляла,
ще тръгне сърцето на едно приключение,
ще глътна сълзите,които бях горчиво проляла...
Навън умиращото слънце,
с надежда ми мигна и тихо изчезна,
от очите му падна огнено зрънце,
лъч от диамант в коварна бездна....
Сълза на отиваща си любов,
сълза от умиращ сезон,
безмълвно слънцето бе,но разбрах неговия зов,
трябваше да намеря белия балон!
****

Тръгнах вече .. направих първата крачка
Няма връщане назад.
Не ще се предам на Дявола..сърцето ми безмилостно да мачка
Ще се избавя най-после от този Ад.
Нозете къвящи,раздрани от тръни
От тежка съдба и раздели
Но това са нищо и никакви рани
Които и горките ветрове биха отвели
По страшно е това в сърцето
Но то не е рана,а яма дъбока
Напусна ме вече онова що бях..детето
Остави ме сама да се боря със съдбата жестока
Сега да съм силна е нужно
Съдбовните знаци неуморно да следвам
Но самичка ми е толкоз тъжно
И все пак .. от ориста си няма как да се отметвам
Ще крача и дни и нощи без умора
Нозете със белези ... не ще ги жаля
Ще те освободя от балона белия..затвора.
И лицето ти нежно отново ще галя.

[®©Petia®©]

Много е хубаво,направо прекрасно!!! :kissoflove: :flyingkiss: :kissoflove:

[FALLEN]

Таланти [heart__]

[Unforgotten`feeling`f]

Благодаря,милички  [heart__]...Трябва да напишем продължението с Криси  :)

[nejno_angel4e]

Много е хубаво!Браво! [inlovee] [heart__]