Чакам следващия ден

[PurpleANGEL]

Скреж стъклата замъглява,
пак студено взе да става,
дърветата потънаха във сън,
студ сковава вятъра навън.

Вътре също е студено,
макар още да стои в зелено
моето поле, наречено душа
и то е заразено от студа...

Слънцето не дава топлина,
само пръска свойта светлина,
и гледа всичко от високо,
свети над полето ми широко.

Но не ми е нужна светлина,
щом ми липсва твойта топлина.
Искам да потъна в мрака непрогледен,
че живота ми без теб е много беден!

Още те усещам да стоиш до мен,
а вече чакам следващия ден,
в който с поглед ще докосна
фигурата ти така прекрасна...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Но не ми е нужна светлина,
щом ми липсва твойта топлина.
Искам да потъна в мрака непрогледен,
че живота ми без теб е много беден!

Много добре си го казал! Много истинско!

[Gentiana]

[mery-jein-baby]

Хубаво..Леко стих4е

[SteeleR]

 

[dodic]