Нирвана - тишината на мига
и в поза лотос медитира светлината.
Валят на кубчета измислени слънца
от чашата строшена на тъгата.
Дали е лято и дали си уморен
от чувствата ми - допинг в тежка доза
е все едно. Нощта се слива с ден,
до козирката напоен със скучна проза.
Избягала от себе си стоя
на кръстопът, но кой ли ще ме вземе
на автостоп по пътя към града,
от който никой се не връща. Непременно
ще си поръчам литургия в божи храм,
ако се добера до вечните въпроси,
колони пред сърцето ми. Не знам
как дини две под мишница се носят.
Как върху старото, изтъркано платно
да нарисувам нещо ново, нетипично.
И да подмина сто и две" защо"
за нещо мое много, много лично.
Нирваната е бягство от мига,
във който се изправяш пред сърцето
и нямаш отговор на нищо. Засега
ще медитирам и ще търся лъч в небето.
