Автор Тема: Само споменът те боли  (Прочетена 1290 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Само споменът те боли
« -: Октомври 20, 2005, 00:19:34 am »
Не съм там...
Виждаш само името ми.
Искаш да ме докоснеш,
но си забравил
как се прави това.
Стига тъпи лъжи!
Докосни,
докосни,
докосни
прага на болката,
в очите на неродени мечти
и го оцвети в розово.
В тишината от думи вали
зелен дъжд от лъжи
и в локвите жабите бягат,
за да не загубят
своите спомени.
Казваш ми,
че мислите ти са мои,
а си ги скрил
под лавина от камъни.
Всеки миг ще ме затрупаш
със тях
и душата ми само -
гълъб бял
ще отлети
до небето на нашето
ВЧЕРА,
където още ме обичаше
Ти...
Не съм до теб...
Само споменът те боли.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Само споменът те боли
« Отговор #1 -: Октомври 20, 2005, 00:32:01 am »
Цитат
Всеки миг ще ме затрупаш
със тях
и душата ми само -
гълъб бял
ще отлети
до небето на нашето
ВЧЕРА,
където още ме обичаше
Ти...
Но изчезна...
А сега само вали...
Болезнено!
Ранена!
Предадена
от себе си само...
Сякаш съм неродена!...
ако от обич съм правена,
ако съм опростена...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Само споменът те боли
« Отговор #2 -: Октомври 20, 2005, 10:03:41 am »
Опростена си
от обич направена.
Напразно се предаваш сама.
Вали.
Чувстваш се изоставена.
Всеки носи свойта вина.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8550
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
Re: Само споменът те боли
« Отговор #3 -: Октомври 20, 2005, 13:23:57 pm »
удивително ...


.... Казваш ми,
че мислите ти са мои,
а си ги скрил
под лавина от камъни.
Всеки миг ще ме затрупаш
със тях
и душата ми само -
гълъб бял
ще отлети
до небето на нашето
ВЧЕРА,
където още ме обичаше
Ти...
Не съм до теб...
Само споменът те боли.

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Само споменът те боли
« Отговор #4 -: Октомври 20, 2005, 13:30:06 pm »
Благодаря, шефе [smile2].
Това ,че отново съм написала нещо, което те впечатлява, изключително ме ласкае... :kissoflove:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.