По мократа ти кожа от дъжда,
ще чуя в капките как бие любовта
в сърцето ти
и с устни ще усетя -свобода
в чертите твои
тъй перфектни на лицето ти.
И цяло нощ ще бъда искренна
така,
както винаги съм се страхувала
да бъда
и ще говоря с теб
за чувства,
за страха,
за истината от която съм в заблуда.
И цяла нощ ще слушаме дъжда,
да тропа по ръждясълата ламарина,
последна нощ в която ще заспя,
а утре сутрин просто ще си ида!
[/color]