Вампирско

[Скитникът]

И днес съм там...
Където бях...
И днес съм сам.
Стрит на прах...

На сбприще зловещо,
или в сенките тъмни,
като демон вечен,
страхът ме изпълва.

Магия ме прави такъв,
студен, кух, мрачен...
Пред вас съм изправен,
гол, чист, прозрачен...

И все пак в кръвта ми бушува,
и все пак в мен е това,
който докосна бълнува,
за свят, свобода, светлина...

А моят път е вечен,
вампирското е пак във мен,
и пак не съм обречен,
не съм на мрака вплен...

Бродя аз по улиците дневни,
жертви виждам без лица,
пея аз злокобни песни,
и опивам се аз от кръвта...

Няма как...
Такъв съм днес.
Искам, пак и пак и пак...
Жертвите ми са безчет...

Колът е в сърцето вече,
а кръвта крещи:
"Върви ти пак си вечен"
Няма кой да ме спаси...

[Gentiana]

Ще си спасен, когато нежна роза
под образа на дева в утринта
със ласка кротка те събуди.
Само сън е кола -
усещаш го в сърцето си,
но е измама твоя,затова
с усмивка приеми ти светлината,
уханието на жасмин и на кафе.
И тънките ръце на красотата ,
на онова пленително дете,
което те прегръща и желае,
което демоните гони от кръвта.
Ще бъдеш,
ще те има,
не забравяй-
вампирското във себе си
го задуши.

[Zatoichi]

 

[Скитникът]

Не искам, не желая това,
Просто съм различен.
тук е така, мойта съдба...
и все пак вампирското...

С него, с това,
с ужаса и мрака,
роден съм, угнетен съм,
желая да мога да плача...

Сълза, не зная що е това...
Мечта, за мен не това е целта,
съдба, такъв е света,
живот, моят е болка, и красота...

Вампира в мен е красив,
мрака в мен бленува,
и аз така съм щастлив,
в морета от болка аз плувам...

Мечтая да видя това,
мечтая да нямам отражение,
мечтая огледалото ми-съдба,
да остане празно...

Така днес ще видя света,
дълго ще мога да уча,
така тук ще съм вечно,
безкрай ще мога да се случвам...

И все пак...
Колът там е в сърцето,
И все пак,
сам съм и в мен е детето...





Благодаря за отговора мила, но вампира в мен не е убиец на нищо друго, освен на това, което ме преви по-слаб, така че знай, че той е моето най-ценно откритие и най-големият пазител на моята същност...

[Gentiana]

Добре, облечи мрака,
щом той лекува в тебе душата
като дреха от черен сатен.
Пирувай с вещиците
по здрачните поляни на Сатаната,
бъди вампир -
от болка и жестокост роден.
Не трябва да плачеш,
слабостта никак не ти отива.
Огледалото е само
към отвъдното врата.
Преминаваш през него,
нищо не те спира.
Скучен и блудкав е
без болка и мъка света.

[неотразима_737]

 

[dodic]

Много ми харесаха и двете стихчета, но второто някак по- изпъква. Особено :


"Мечтая да видя това,
мечтая да нямам отражение,
мечтая огледалото ми-съдба,
да остане празно...

Така днес ще видя света,
дълго ще мога да уча,
така тук ще съм вечно,
безкрай ще мога да се случвам...

И все пак...
Колът там е в сърцето,
И все пак,
сам съм и в мен е детето... "


Поздравления.

[Perto]

 

[ivalenny]

[balrog]

Интересно.....
Краят ти не ми хареса, не го връзвам с цялото.....

Защо така?

[`Fallen_Angel`]

На мен пък точно краят ми хареса

Хубав замисъл като цяло

[EvIcHkA]

Така днес ще видя света,
дълго ще мога да уча,
така тук ще съм вечно,
безкрай ще мога да се случвам...

И все пак...
Колът там е в сърцето,
И все пак,
сам съм и в мен е детето...

вампирското...   

[Angel_Eyes]

вампира в мен не е убиец на нищо друго, освен на това, което ме преви по-слаб, така че знай, че той е моето най-ценно откритие и най-големият пазител на моята същност...

Тогава...ти пожелавам да не те изоставя....

и се надявам и аз да открия един вампир в мен 

Просто съм различен.

Хубаво е човек да е различен.....и стихчето е хубаво 

[FALLEN]

Ако може да си осиновя едно "вампирче"...
Шегувам се,стихчето ти е много силно,както всички останали.Моите поздравления

[Gangsterkata]

Много е хубаво!Браво!Поздрави!